Военно отбранителният комплекс може да създаде бойна машина за Сухопътни войски
– Каква е накратко визитката на двете фирми?
Инж. Петър Милков: „Черно море” АД е едно от малкото предприятия от нашата военна индустрия, което разработва и произвежда хай-тек – навигационни радари, речни и морски, брегови радари, на базата на които е изградена шенгенската граница на България за Гранична полиция. Наши брегови радари се използват за управляване на бреговия трафик в Холандия. Разработваме и произвеждаме 2 типа наземни радари, които могат да служат и за охрана на граждански обекти, химически, ядрени централи, а като първоначално са разработени за охрана на войскови подразделения. Въоръжени сме с всички технологии, които трябва да има такова предприятие, както навремето беше затворен цикълът на производство. Това в днешната икономика не е най-доброто. Но поради дребните серии на производство на тези скъпи продукти нямаш възможност да кооперираш. Ако сложни детайли се произвеждат навън, ще ни излязат златни.
– А какво е присъствието ви на външни пазари и какъв процент продавате на Българската армия?
П.М.: На външните пазари излиза над 90% от продукцията ни. За потребностите на БА през последните 4-5 г. бяхме на абсолютната нула. Съвсем отскоро имаме малък договор от около 50 хиляди лв. за поддръжка на радарите на Военноморския флот. От 2000-та г. досега реално имаме един по-голям договор за около милион лева за модернизация на стари брегови радари с мобилни на въоръжение на ВМФ. Навън изнасяме основно навигационни радари и половин Западна Европа и част от страните в Източна са с наши речни радари по реките и каналите на Холандия и Германия. На вътрешния пазар присъстваме с инженерингови проекти за МВР и за министерството на транспорта-морска администрация и пристанищна инфраструктура. Навън по-специалните изделия изнасяме в страни от Близкия и Далечния Изток. Освен това, сме сериозен поддоставчик на колегите си от отбранителната индустрия. Произвеждаме сложни специални детайли за мините, например.
– А каква е ситуацията в „Терем”, какви са плюсовете и минусите на държавната фирма?
Николай Цонков: Първо, една ретроспекция. Да, дружеството е държавно, холдингово. Преобразува се през 2004 г. в 11 дъщерни дружества, които едно по едно се продават. За съжаление, стратегията през последните 10 г. за военно-отбранителната индустрия, както и в държавните дружества в този бранш, по-скоро е била как да се приватизират, а не как да се стабилизират и да печелят. И тогава вече да се мисли как да се преобразуват. „Терем“ в момента се състои от 6 дружества, специализирани основно в ремонт на руско въоръжение. През годините е било и е основна част от системата на МО с главна цел да поддържа наличното въоръжение и техника. За съжаление, през последните 6-7 г. инвестиционната програма на министерството почти липсва. И това се отразява на целия военно-отбранителен комплекс, включително и на „Терем“. Държавните дружества са подвластни на политически влияния, няма последователна политика при тях, свързани са с мандата на всяко правителство, което допълнително утежнява тяхното управление, както и инвестирането в тях. В този смисъл, технологиите в „Терем” са амортизирани и морално остарели, капацитетът е намален, заетостта е минимална. А би могло да е и златната кокошка…
– Възможно ли е български фирми да участват в модернизацията на БА? Ще създаде ли „Терем“ бойна машина за Сухопътните войски?
Н.Ц.: За модернизация на БА се говори от поне 20 г., в резултат на което всяко управление разписва визиите и целите за модернизация, но реално не се инвестира в ново въоръжение и техника. Един от основните проблеми е силното намаляване на военния бюджет. И двете дружества имат своята роля в модернизацията на БА. Има стратегия за модернизация, разписани са модернизационните проекти за това и стойността на цялата модернизационна и инвестиционна програма на МО възлиза на 2 млрд.311 млн. лв. при бюджет от само 960 млн. лв.
П.М.: Не е непосилно, ако се гледа стратегически, може и правителството да вземе кредит за модернизация, а всяка фирма ще изкара продукти и на международния пазар. Израел дава 5 млрд.долара на отбранителната си индустрия. През първата година фирмите правят 3 млрд.долара оборот, на втората-8 млрд. на базата на това, че са модернизирали армията и са създали и изпитали продукти, с които са въоръжили собствената си армия. У нас на документи имаме добри намерения, но не и политическа воля да се направи, каквото трябва да се направи.
Н.Ц.: Съгласен съм, че трябва да се стимулира военно отбранителния комплекс чрез инвестиране в отбраната. За съжаление, липсва политическа воля в целия елит за важността и значението на системата за национална сигурност. А това рефлектира и върху бюджета за отбрана и нагласите за това как да се развива цялата система. Министър Найденов многократно заяви, че военно отбранителният комплекс, с който изгодите са взаимни, е мощен инструмент за цялата ни икономика. А що се отнася до намерение за придобиване на бронирана машина, една справка показва, че всяка по-сериозна държава, която е развила и поддържа военно-отбранителен комплекс, има собствено производство такава бронирана машина. Имаме модернизационен проект за нов тип бронирана машина за Сухопътни войски и възможност тя да се разработи и в България.
П.М.: Това го правят големите държави. Самият министър обаче казва, че не работят добре с отбранителната индустрия. Всички предприятия в нея са иновативни, със собствено ноу хау. Но ако ние не ъпгрейдваме, модернизираме и не променяме изделията на няколко години, ще изчезнем от пазара. А тези иновации могат бързо да се пренесат в други технологии в „цивилната” икономика. В САЩ, Англия, Франция отпускат за армията си пари, превъоръжават я, а като се вдигнат предприятията от отбранителната индустрия, подпомагат и фирмите поддоставчици, кооперанти, създава се верига. А неизползването на потенциала на отбранителната индустрия, е политическо скудоумие, нямам друга дума.
– Къде е запушена системата, щом има принципно разбиране, но не и действия?
П.М.: Така наречените комисионери играят много съществена роля за лансиране на чужди продукти. Ние имаме отбранителна индустрия, но тя постепенно замира и постепенно изчезваме. Ние работим и въоръжаваме други армии. Предприятието ни е много по-трудно за управление, откакто се приватизира. Защото ни броят като „чужда” фирма, все едно, че не си от тази държава, че не храниш български работници, не правиш български експорт и не плащаш данъци в България. По-лесно ми е само в смисъл, че аз си решавам нещата заедно с колегите от Борда на директорите. Докато в държавните предприятия-сменят директори и концепции, идват нови хора, които докато се научат, идват следващите…
– Но поради характера на вашето производство, било и частно, винаги зависите от държавата, затова е важно къде в системата е тапата…
П.М.: Преди избори политическите сили се съветват и с Асоциацията на индустриалния капитал. Никога после не спазват това, което сме им говорили. На срещата, например с г-н Станишев и г-н Орешарски, след като заявиха, че обещават 250 хиляди нови работни места и минимална заплата 400 лв., питам Орешарски като добър финансист и икономист, това означава ли, че БВП от 40 млрд.евро трябва да стане на 80. Кажете, ги питаме, с какви мерки ще стане това. Защото ние от отбранителната индустрия правим 200-300 млн.евро оборот, можем и повече, ако държавата застане зад нас. Защото аз съм господин никой, шеф на една българска фирма, за да преговарям, например, с министъра на отбраната на Индонезия. Необходимо ни е да ни се трасира пътя чрез междуправителствени споразумения. И аз тогава казах, че ако за 3 г. управлението застане зад производителите от отбранителната индустрия, можем да си удвоим износа. Ето, по този начин се увеличава БВП. Навремето цялата наша отбранителна индустрия е правила 1,5 млрд. долара от БВП на България чрез износ, разбира се с гарантиран пазар. Но и днес можем да стигнем милиард без проблем, а това ще вдигне ръста на износа ни с 20%. Когато, политиците и управляващата класа работят за интересите на своята държава. Защото България няма проблем със здравеопазване, образование, престъпност и демографска криза. Има един проблем-слабо работеща икономика.
– Как ви изглежда българският отбранителен сектор?
П.М.: Голяма част от нея е приватизирана и каквото и да говорят за мениджърската приватизация, при нас тя беше успешна. И в голямата си част и „Аркус”, и „Арсенал”, и „Черно море”, и „Самел” –Самоков работят добре. През 1998 г. „Арсенал” беше във финансова изолация, нямаха право да вземат кредити, а как работи едно предприятие, без кредити. Сега там работят 6 хиляди човека, да, имат проблеми, защото няма плановост, ние нямаме на какво да разчитаме, ако намерим сделка, правим я. И в Русия, и при всичките ни колеги от Западна Европа абсолютно всичко е планирано. От тях си купуват и техните армии, и НАТО. Немски партньори са ни казвали едно към едно: когато нямаме достатъчно договори, за да оформим годишния бюджет на фирмата, германското правителство ни даде поръчка на стойност 45% от това, което трябва да направим като оборот.
– По какъв модел партньорите ни в Алианса подкрепят своите фирми от отбранителния сектор?
Н.Ц.: Когато говорим за военно отбранителния отрасъл, в условията на един либерален пазар навън виждаме държавен протекционизъм. Всички държави защитават своите интереси, включително и чрез възлагане на малки годишни модернизационни проекти. Според статистиката, тези държави перманентно, всяка година правят модернизация на армиите си под една или друга форма. И разбира се, основна част в нея заемат местните отбранителни фирми, не чуждестранните. А ние се нуждаем от модернизация, която обаче, не се осъществява. Не използваме отбранителната ни индустрия, колкото и да имаме стремеж и желание да я подпомагаме. И дори когато е имало малки проекти и покупки от страна на БА, голяма част от тях се реализират от чуждестранни фирми, за съжаление.
П.М.: Не можем да си изкривим душата, някои външни фирми имат и по-добри продукти от нас. Но никой не поиска чрез офсета, когато купуват нещо да имат български подизпълнител, а и да се трансферират технологии, ноу-хау. „Черно море”, например може да поддържа радарите на самолетите, на корабите. Въпросът е, че трябва да ни доставят документация и да ни обучат за това. Това за нас е ноу-хау. А ще излезе и много по-евтино за България.
Н.Ц.: Тук е ролята на Министерството на отбраната чрез политическите отношения и двустранните споразумения да се опитаме да договорим едно военно-техническо сътрудничество в двустранните отношения, не казвам, че го няма, но да се подобри, за да се повиши конкурентоспособността на българската отбранителна индустрия. Това в документи е разписано, но то става чрез иновации в тази индустрия и повече средства.
П.М.: Ако има такива иновации и ние излизаме на международните пазари, държавата ще има приходи. Защото какво става в армията ни сега-поддържаме я и средствата стигат само за личния състав и то недостатъчно. Когато чуждестранен специалист трябва да поддържа наша техника се искат 5200 евро на ден. Предложиха ми го мои външни партньори. И това беше приятелска оферта…
Н.Ц.: Ето мерки, които и частични, но МО предприема за подпомагане на нашата индустрия. В Малайзия, например, фирмата „Оптикс” създава съвместно дружество за работа с тяхна фирма по правителствен проект с основно изискване – българската фирма да покаже, че МО на България я подкрепя. Ние веднага се отзовахме. Активизирани са и военните ни аташета, за да подпомогнем българските фирми да излизат на чуждестранните пазари.
П.М.: Сред военните ни аташета още битува разбирането, че тази дейност е в разрез със служебните им задължения, че е конфликт на интереси. Чуждите военни аташета разузнават и се информират и когато се появи проект, „счупват” вратите на нашите министерства и министри. Нас, например, ни отстраниха от три търга на наши министерства, благодарение на намесата на външните им министерства от страни, с които сме съюзници, за да спечели тяхната фирма.
– Всъщност, как работите с МО и каква помощ очаквате от него?
П.М.: Ние помощ не очакваме, искаме да сме партньори. МО е почти изпразнено от специалисти, заради пенсионирането на много изявени хора, някои -с научна степен. И поради тази причина трудно се изработва задание според определени стандарти. Нашите инженери разработват сега радар, който служи и за нуждите на армията. И питам в МО какво трябва да изпълнява този радар. Фирмите от СБОИ си имат научни звена. Но ние имаме например в „Черно море” 50 инженери, които работят по новите изделия и с двойно, и с гражданско предназначение. Има една стратегия за развитие на българската отбранителна технологична индустриална база от 2012 г., в която всичко е разписано, но осъществяването й е на кота нула. А фирмите от сдружението ни имат ноу-хау, което може да е безкрайно полезно за армията ни, за националната ни сигурност.
– А как една държавна фирма като „Терем” работи с МО?
Н.Ц.: „Терем” е в особена ситуация, защото министерството се явява собственик на дружеството, но фирмата е и партньор на МО. Партньорството е добро, но е минимално и в момента единственият договор, по който работи, е за ремонт и модернизация на вертолети „МИ 24”. А каквото може да направи за „Терем”, МО може да направи и за целия военно-отбранителен комплекс. За „Терем” могат да се предоставят поръчки за ремонт на съществуващото въоръжение и техника. Същевременно се нуждаем от нови отбранителни продукти и модернизация, които да бъдат получени от всички останали частни и държавни фирми от военно-отбранителния комплекс.
П.М.: Говорим и не за стратегия само на МО, а за цялостна национална стратегия. Гърция например след 1992-94 г., когато влязоха европейски пари там и започнаха да развиват собствена икономика, си направи техен „теремски завод”, страната укрепна. Тогава ние започнахме да изоставаме. Макар Турция да работи, например, все още само по лиценз и нямат достатъчно специалисти, отбранителната им индустрия е на високи обороти. А предприятието, което ръководя, е уникално за целия бивш Източен блок, в класа от радари, в които работим. В отбранителния отрасъл работят 15 хиляди човека и около тях-още 10 хиляди. Ако работим добре, хората в отрасъла могат да стигнат и до 50 хиляди. В този смисъл заедно с МО можем да лобираме пред правителството за развитие на националната отбрана. Някои разбират криво, че това не е работа на едни частни фирми… И друго, в белите държави се насърчават иновативните продукти и се освобождават от данъци или се дават безлихвени кредити.
– В какво реално нашите фирми могат да се наложат на външните пазари?
Н.Ц.: Сред най-печелившите сфери в икономиката, естествено, е търговията с оръжие и производството му. Въпреки силната конкуренция и това, че загубихме част от пазарите си, се опитваме да си ги възвърнем и то чрез индивидуалните действия на наши фирми от асоциацията, не като държавна политика. Така че има възможности за развитие и перспективи, но не само министерството, а и държавата трябва да застане зад отбранителната индустрия, дори да припознае тази промишленост като първостепенна за България, заедно с енергетиката, да се инвестира в нея и да се подпомага чрез различни механизми.
П.М.: Това не са бързи пари, защото продуктът преминава изпитания на полигони, свързани и с големи рискове. Но това са продукти с голяма принадена стойност. Срам ме е, когато в страна като Йемен, където има български възпитаници в управлението, и с които говорим на български, ни заявиха, че ще работят с нас, но искат да си направят собствена отбранителна индустрия.
П.М.: Апелирам към хората, които имат желание да ни управляват да заемат последователна позиция по отношение на отбранителната индустрия като стълб на икономиката. Говоря като представител на работодателските организации и не за да се напечелим, бързите пари в нашия бизнес са кървави пари, но искаме държавата да върви, нямаме интерес да работим в държава, от която бягат младите хора.
