Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Генерал от резерва Симеон Симеонов: Последните 10 години бяха изпепеляващи

[post-views]
Генерал Симеон Симеонов е роден в Пловдив на 25 януари 1955 г. Завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия през 1979 г., командно-щабна академия в Русия през 1989 г. и генерал-щабен факултет в Хамбург, Германия през 1998 г. Той има над 35 години военна кариера като офицер. Службата му е преминала последователно през командир на ескадрила, командир на полк и командир на авиационна база, стигайки до началник-щаб на корпус и командир на командване „Тактическа авиация”.  В последствие заема длъжността началник на щаба на центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към съюзното командване по трансформацията в Бидгошч, Полша. След завръщането си е назначен за командващ Военновъздушните сили. От 2009 г. генерал Симеон Симеонов заема длъжността „началник на отбраната”. Той е летец-пилот първи клас с нальот над 2000 часа. През годините е награждаван многократно за заслуги. Той е носител на най-високото държавно отличие - орден „Стара планина” първа степен с мечове.
Генерал Симеон Симеонов е роден в Пловдив на 25 януари 1955 г. Завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия през 1979 г., командно-щабна академия в Русия през 1989 г. и генерал-щабен факултет в Хамбург, Германия през 1998 г.
Той има над 35 години военна кариера като офицер. Службата му е преминала последователно през командир на ескадрила, командир на полк и командир на авиационна база, стигайки до началник-щаб на корпус и командир на командване „Тактическа авиация”.
В последствие заема длъжността началник на щаба на центъра на НАТО за съвместна подготовка на силите към съюзното командване по трансформацията в Бидгошч, Полша. След завръщането си е назначен за командващ Военновъздушните сили. От 2009 г. генерал Симеон Симеонов заема длъжността „началник на отбраната”.
Той е летец-пилот първи клас с нальот над 2000 часа. През годините е награждаван многократно за заслуги. Той е носител на най-високото държавно отличие – орден „Стара планина” първа степен с мечове.

– Г-н генерал, каква оценка можете да дадете на своето пребиваване на висшия военен пост в България?

– Това беше едно изключително трудно време. Встъпих в длъжност през 2009 г., когато започна реформата.
Тогава беше, директно да го кажа, съкратен Генералният щаб. Създаде се Щабът по отбраната.
Бяха съкратени управления, които бяха много важни. Настъпиха определени трансформации, които повлияха на хода на работата. Целта ни беше по най-безболезнен начин да се върви напред.
Смятам, че с моите колеги успяхме да допринесем за това, тези трудности от първите месеци да бъдат преодолени по най-бързия начин. Дори имаше определени мнения сред колегите ми, и в мен се утвърди такова мнение – военните като че ли по-бързо се интегрирахме, отколкото цивилните, които бяха в старите дирекции на Министерството на отбраната. Трябваше един определен период от време за „преболедуване”, за да тръгнат нещата по най-добрия начин.
Много хора в Министерството на отбраната не осъзнават, че ако я няма армията, военните, няма да има и МО! Някои, все още има такива хора, макар и отделни единици, си мислят, че те са центърът на света и всичко се върти около тях!
А от това тяхно отношение страда работата. Но ние всячески се стараехме нещата да бъдат уредени по най-добрия начин, за да нямаме проблеми и стройната организация, въведена в Щаба на отбраната и връзките и отношенията със СКС и видовете въоръжени сили, да бъдат подготвени и реализирани по най-добрия начин на практика.
Знаете, че обстановката е изключително динамична. Може до обяд ситуацията да е една, след обед се развива друга. Това е особено характерно за случаите, когато изпълняваме задачи по третата мисия на въоръжените сили.
Например при наводненията във Варна и Велико Търново, на сутринта много журналисти не знаеха, че армията беше там още от вечерта!
И репортерите не трябваше да питат къде е армията, а къде е гражданска защита. Каква е организацията? Къде са кризисните щабове по места, в които всеки един кмет трябва да разпредели ресурсите и да ги прати на точното място, където хората имат нужда от помощ?… А воините още от вечерта бяха на място и оказваха помощ на населението. Армията винаги е откликвала на това, което е било необходимо.

– Кои бяха най-трудните моменти през годините, докато бяхте началник на отбраната?

– Имаше трудности от всякакъв характер. Но основната трудност беше свързана със започнатото от реформата. Бюджетът на МО за 2009 г. беше намален първоначално с 48-49 на сто. В последствие се отпуснаха определени средства и намаляването на бюджета беше с 34-38 на сто.
Но тогава усилието беше колосално, защото карахме само на резервите, на горивото, купено от предходната година. Това доведе до редица трудности, които се отнасят до хората.
Паралелно с това обаче беше разработена цялата документална база, всички доктрини и поддоктрини, които са основни регламентиращи документи. Щабът на отбраната извърши колосална дейност. Това се случи благодарение на организацията, която беше създадена.
Успоредно с това обаче имахме много неприятности, когато трябваше да убеждаваме тогавашното политическо ръководство, за да може някои неща да не станат по начина, по който те ги провеждаха. Добре, че, нещата бяха „омекотени” от военното ръководство, иначе щяха да бъдат много сериозни!
Ако трябва да говорим конкретно – та дори и щабовете трябваше да бъдат намалени, освен Враца (формированието, което беше закрито – б. р.)! Давам примера и друг път съм го казвал – тогава предложихме да си остане 5-а бригада, да не се съкращава, да си остане бригадно командване, което да координира дейностите в Северна България и в случай на необходимост да може да нарасне. Защото когато се съкрати дадено формирование, след това откриването му е, да не кажа трудно, а невъзможно!
Но въпреки това, успяхме сега с идеята за рестартиране на батальона във Враца. Защото тогава бившето ръководство, в лицето на тогавашния министър на отбраната, не прие. Той беше категоричен за закриването на 5-а бригада, да не се създава бригадно командване, батальон във Враца.
Тогава говорихме за трудностите и опасностите, че при възникване на някакво бедствие – природно, промишлено и от всякакъв характер, във Враца батальонът имаше модул и покриваше Северозападна България. А сега най-близките поделения са в района на София, Плевен и Белене.
Просто шансовете ни да стигнем бързо до там при най-добро желание и най-голяма подвижност, намаляват. Закъснението е от часове! Тъй като трябва, примерно модул от Южна България, от София, да премине Стара планина. Това води до закъснение.
Така че много неща имаше, но най-драматичното беше, когато тръгнаха да променят Кодекса за социално осигуряване (КСО). Най-напред обещанията бяха за увеличаване на възрастта за пенсиониране от 25 на 27 г. и край, няма да се пипа нищо!
След няколко месеца станаха промените в КСО. Ето как се случи всичко на Съвета по отбрана. Една минута преди да влезем, ни раздадоха докладните записки, подготвени от цивилното ръководство, утвърдени от министъра. Всичко това – постфактум!
Тогава се въведоха промените в КСО, с които се вдигнаха и годините.
На съвета заявих категорично, че ако се одобри това решение, което не е в интерес на военнослужещите, трябва да се приеме и един гратисен период в рамките на 3 години, за да могат хората да си направят сметката кой как да процедира. Но това не се случи.
И много хора казват – сега възможностите за противопоставяне не са същите, както когато бяхме Генерален щаб. Искам да ме разберете правилно – това не е някаква тъга по Генералния щаб. Просто ви казвам, че ако беше ГЩ, това нямаше да се случи!
Когато встъпих в длъжност, решението за ГЩ и преминаването в Щаба на отбраната, в интегрираното МО, всичко беше постфактум. Генерал Златан Стойков – моят предшественик, беше подписал този документ.
Сега, по новия начин, когато министърът е принципал, може да променя каквото си иска. И тогава той предприе някои неща, които бяха в ущърб на военните, не се вслуша във военното ръководство. На практика това бяха най-трудните моменти, когато имахме конфликти, както и по други въпроси.
Ще кажа нещо съвсем завоалирано. Военното ръководство е е там, където беше военната експертиза и се касаеше за съхраняване на живота на военнослужещите. И ние сме отстояли това, което трябва – на два пъти!… Но като дойде време, като мине давност след много години, ще го кажа, защото сега нямам право да го казвам.
Благодарение на военната оценка, която дадохме, наши контингенти не заминаха на определени места, които цивилното ръководство искаше. А са на тези места, на които трябва. И трябва да ви кажа, че минимум 10 ковчега щеше да има досега в България…
Началникът на отбраната, заместниците, военното ръководство, застанахме на твърда позиция. Първия път това стана и благодарение на тогавашния външен министър и бивш министър на отбраната Николай Младенов, и на премиера. Те заеха много правилна позиция. И това, което Аню Ангелов (тогава – министър на отбраната – б. р.) го беше замислил, не се случи.
Когато е ставало дума български контингенти да заминат за някъде, съм ги изпращал и съм си мислил, че това са нашите синове и съм го преживявал. Изключително съм горд и радостен, че успяхме да направим така, че съставът, който е заминал на мисии, да се върне.
Пожелах това и на началника на отбраната вицеадмирал Румен Николов, за да може хората не само да виждат негативите. Защото ние сме членове на едно голямо семейство в НАТО и ЕС и сме длъжни да реагираме и да изпълняваме своите задължения. Това се решава най-вече на политическо ниво.

– Кои ще са основните предизвикателства пред новия началник на отбраната?

– Предизвикателства ще има колкото си щете! Всичко идва от финансовите средства. Има ли финансови средства, ще има и въздможност да се изпълняват задачите на БА, да се повишават оперативните способности на войските и да се изпълнява планът за модернизация така, както е заложен. Към този момент това не се случва.
Има крещяща нужда от промяна на техниката в Сухопътните войски – бойните колесни машини. Нуждаем се от подмяна на изтребителите, да дойде многоцелевият изтребител в България. Във флота трябва също да има промяна, трябва да влязат новите кораби, които да повишат бойния потенциал на флота. Известно е какъв е военният бюджет.
С него възможностите да се маневрира не са толкова големи. Мисля, че вицеадмирал Николов ще тръгне по същия път, по който тръгнахме и ние – да намери най-оптималния начин за разпределение на финансовите средства като приоритизира задачите.
И по мое време беше актуално това,че в бюджета, който беше съкращаван, максимално да се отдели внимание на мисиите, които изпълнява Българската армия, там, където България е поела отговорност по линия на НАТО и ЕС. Там да може да ги осигури и обезпечи.
И втората посока – войските, които са на територията на страната, да повишават своите оперативни способности чрез тренировки, учения и т. н. Защото една част от тях се готвят да подменят при ротация следващите контингенти, а друга – да си изпълняват задачи по първата основна мисия – отбрана.

– Г-н генерал, с какво ще се занимавате сега, след като вече излязохте от МО?

– Ще ви отговоря по следния начин. Първото, което съм решил е да си почина. Не знам колко време ще бъде. Но съм решил да си почина.
След подписването на акта за сдаване на длъжността „началник на отбраната” казах, че от тези 35 години на служба като офицер, 18 години съм бил на командирски позиции. Останалото време съм имал също такива ангажименти, които са били отговорни – заместник-командир, началник-щаб. Но като командир съм бил, като започна от командир на взвод, на ескадрила, на полк, на авиобаза, на корпус „Тактическа авиация”.
Последните 10 години – като командващ ВВС и началник на отбраната, бяха изключително изпепеляващи! Защото носиш огромна отговорност. Телефонът ти звъни непрекъснато. Непрестанно – само проблеми и въпроси, които искат решение. И съм се старал по най-добрия начин да ги реша.
Просто ми трябва известно време, да се отпусна, да забравя за тази динамика. Разбира се, имам и определени предложения. Не съм взел още решение, затова няма да ви кажа и някаква конкретика.
Относно разделянето с БА ще кажа следното. По принцип със званието „генерал” можех да служа до 62 г. на някои длъжности. Но избрах пътя да си пусна рапорта и достойно да напусна като началник на отбраната.
От тук нататък, след като си почина, възприемам живота като едно ново предизвикателство. В края на краищата има и други области, в които човек може да се реализира, да развие своите възможности. Не съм от този тип хора, които да се затворят вкъщи и да стоят. Ще видим накъде ще тръгнат нещата.
В словото си при сдаването на длъжността пропуснах да кажа нещо много важно. За мен Българската армия си остава винаги в сърцето!
Българската армия, българските ВВС, тъй като аз съм произлязъл от ВВС и най-дългите ми години – 30 години, имам служба в състава на ВВС. В последните пет, вече като началник на отбраната, съм се старал да бъда максимално справедлив към трите вида въоръжени сили. Защото който и да е на тази позиция, ако прояви някакво предпочитание към своя ресор, ще остане в безтегловност, олеква в очите на колегите от другите видове въоръжени сили.
Така че – трябва да има баланс. Никога не може да бъде 100 процента едно към едно. Но поне да има някакъв баланс и да се върви напред.

Андрей Рангелов

Най-ново

Виж още

Избрани