Срещата на върха на държавите-членки на НАТО, която на 4 и 5 септември събра в Уелс над 60 държавни глави, правителствени ръководители и министри от 28-те съюзници в Алианса и от страните-партньори, излъчи категоричен сигнал, че организацията е готова да защити суверенитета на всяка една от страните-членки и че има недвусмислена и споделена оценка за случващото се в световен мащаб. Организацията е единодушна пред новите предизвикателства в международната сигурност като конфликта на Русия с Украйна, активирането на „Ислямска държава“, заплахите, произтичащи от т. нар. „хибридна война“ и тероризма. На срещата беше потвърден ангажиментът на НАТО за изпълнение на трите основни задачи на пакта – колективна отбрана, управление на кризи и сигурност.
Едно от най-важните решения, взети в Уелс, бе постигането на консенсус от партньорите за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от БВП, като до 20% от тях да бъдат инвестирани в ново въоръжение и техника. България вече направи план за постигането на тази цел, заложен във визията „България в НАТО и Европейската отбрана 2020“, която беше приета от Съвета по сигурност към МС. Покачването на военните бюджети ще стане координирано, чрез системата за планиране на НАТО, платформи за оперативна съвместимост с партньорите и инициативата за разширени възможности за партньори с готовност за тясно сътрудничество с Алианса, като Финландия, Швеция, Австралия, Йордания, Грузия.
За да бъде гарантирано, че Организацията на Северноатлантическия договор е готова да реагира бързо и решително на новите предизвикателства пред сигурността, беше одобрен План за действие за повишаване на готовността на НАТО. Той осигурява съгласуван и цялостен пакет от мерки, които отговарят на промените в средата за сигурност. Планът е съобразен и с предизвикателствата, породени от скорошните действия на Русия, и с техните стратегически последици, както и с рисковете и заплахите, идващи от южната граница на Алианса, Близкия Изток и Северна Африка. Документът укрепва колективната отбрана на НАТО и способностите за управление на кризи. Организацията ще продължава да бъде силен, стабилен и адекватен съюз, способен да се справя с настоящи и бъдещи предизвикателства, без значение от къде възникват.
От българска страна беше изразено национално намерение за афилииране на 2-ра механизирана бригада към Многонационалния корпус „Североизток“ в Шчечин, Полша.
Мерките за адаптиране обхващат необходимите компоненти за гарантиране на готовността на Алианса за пълно справяне с предизвикателствата в областта на сигурността. С тях значително ще бъдат засилени способностите на Силите за отговор на НАТО (NRF) с нови формирования с повишени възможности за придвижване, разполагане и отговор на бързо развиващи се предизвикателства и заплахи. Като част от това ще бъдат създадени и съвместни Сили с висока степен на готовност, които да са в състояние да реагират в рамките на няколко дни на възникнали предизвикателства, особено в периферията на територията на НАТО.
Ще бъде гарантирано също, че Алиансът е в състояние ефективно да отговори на специфичните предизвикателства, породени от хибридните заплахи. Този тип заплахи включват координирано използване на широк спектър от открити и прикрити военни, граждански, конвенционални и неконвенционални инструменти. От съществено значение е НАТО да притежава необходимите средства и процедури, необходими за възпиране и ефективен отговор на хибридни заплахи, както и възможности за укрепване на националните сили. Това ще включва и засилване на стратегическите комуникации, разработване на сценарии за учения, включващи хибридни заплахи, както и засилване на координацията на Алианса с други организации с оглед на подобряване на обмена на информация, политическите консултации и координацията между щабовете. Участниците в Срещата на върха приветстваха създаването на акредитиран Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за стратегически комуникации в Латвия и го определиха като значима стъпка в усилията на Алианса в тази област.
