Революцията във „Възвишение”
Филмът „Възвишение“ (2017) на Виктор Божинов е в челната позиция на родния боксофис. Романът на Милен Русков беше оценен с Европейска награда за литература. На границата между историческите факти и художествената измислица „Възвишение“ разказва за времето през 1872 г. Димитър Общи (Филип Аврамов) осъществява Арабаконашкия обир, а сред сподвижниците му са Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) – полуреволюционери, полуразбойници. Имат задача лично да предадат писмо на Левски. Издирването на Апостола е трагикомично приключение с нюанси на „револуция“. Интриги, подлост и предателства ще ги отведат до възвишение, където истината не може да остане скрита…
След първата прожекция в Балканския конкурс на 22-рия София Филм Фест, където филмът се бори за първото място, в салона на кино „Люмиер” стана обсъждане между снимачния екип и публиката.
Снимачният екип на филма
Стоян Дойчев:
Говорехме на този език и след снимките
Как текстът да се учи по-лесно беше проблем, важен не само за актьорите. Текстът се промушваше във всички и постоянно се говореше на този език и дори понякога, като се видим, езикът пак се възражда.
Режисьорът
Виктор Божинов:
Успяхме да запазим духа на книгата
Разказваме една от многото възможни истории, събрани в романа на Милен Русков. С добър синхрон и с Милен, и с Нели Димитрова, съсценаристката. Има силни герои и добра история. Развита по правилата на филмовата драматургия, тя успя да съхрани духа на книгата, езика и въпросите, които романът задава.
55 снимачни дни в 4 годишни сезона. Снимана е 11 месеца. Основният декор в лентата е природата, която сменяше в различните сезони цветовете и настроенията. Последната сцена я снимахме 10–12 дни в местност над с. Антоново.
Притеснение беше дали от литературен текстът може да стане екранен. При пробите се разбра, че Милен го е направил като мелодия. Езикът се учи по мелодия – това е най-лесният начин. Българският език има страхотен диапазон и възможности за изразяване.
Присъствал съм на прожекция, в която част от хората не разбират български. След това чужденците казваха: усещаме, че тук има нещо, на което хората се смеят и им е забавно, но не можем да го разберем. Но в субтитрите нещо се губи. Навремето гледах филм на братя Коен, видеокасета, свалена от македонска телевизия с македонски субтитри. Беше абсурдно! Чета и умирам от смях, а във филма няма една смешна реплика…
Трябва да има филми, които звучат глобално, космополитно, но да има и други, предимно за нас.
Антон Бакарски:
Качвахме два дни техниката
Местността е Джемински камък над селото и не се стига с кола. Техниката, костюмите, реквизитът, камери и др. се качваха 2 дни с десетина кончета и на ръка. Екипът ходеше по 40 мин и се връщаше след снимки. Гора, вятър, слънце, облаци, отново вятър – кошмар! Сцената на сражението беше снимана, сякаш се развива в продължение на 15 мин. В деня, в който започнахме да сваляме техниката, заваля сняг.
Преди няколко месеца разбрахме, че конят Дядо Иван се е възвисил. Беше стар кон, намерихме го в циганската махала край Плевен, страхотно занемарен. Двама ветеринарни доктора го обгрижваха, за да стои на крака. Живна, заглади косъма. За сцената в Боженци той трябваше да изрази радост от подушването на своите другари. Как да го направим? Докарахме кобила. И Дядо Иван наистина прояви ентусиазъм. Откупихме го, не сме го връщали в махалата, той беше вече филмова звезда. От най-дисциплинираните актьори беше. За сцената в реката прекара 10 часа във водата, без да изпита нерв да мръдне. Воин, изпълняващ своя дълг към нас.
