Тези дни навсякъде по света се отбелязват 76 години от рождението на Висоцки. Интересът към живота и творчеството му нарасна взривно след смъртта му през 1980 г. Още на поклонението и погребението на поета на Ваганковското гробище се стичат хиляди хора, независимо от пълното информационно затъмнение, наложено от съветското правителство заради олимпиадата в Москва. У нас интересът към Висоцки се възражда. Все повече млади хора пълнят залите по време на концертите на група „Грамофон” от Казанлък и на журналиста от националното радио Николай Атанасов, които изпълняват песни на Висоцки. Издават се книги „от” и „за” него. Висоцки не е само поет с китара и актьор, той е културен феномен, който остава като характеристика на 20-ти век. На негово име руските астрономи кръстиха астероид, а океанолозите – изследователски кораб.
Никой в Русия вече не знае колко улици са кръстени на него, колко негови паметници, паметни плочи и барелефи има не само там, но и по света. Защото Висоцки не е известен само в Русия или в републиките от бившия Съветски съюз. За него се знае и по света, и то отдавна.
Всяка година и особено на юбилейните дати по всички краища на света, където има рускоговорящо население, за Висоцки се организират най-различни чествания.
Това разказва Лариса Матрос, която живее от 1992 г. в САЩ. Тя самата вижда за първи път грамофонна плоча на Висоцки в София, в една книжарница, където още с влизането чува гласа му, който звучи от грамофона. Лариса вече е световно известен учен. Тя е руски философ, социолог и писател.
Била е член на сибирското отделение на Руската академия на науките преди да отиде да живее в САЩ. Има над двеста различни публикации и осем книги, които се четат по целия свят. А няколко от нейните разработки се ползват и днес в различни проекти в Русия.
Лариса казва, че още докато е живяла в академичното градче в Новосибирск много учени, писатели и музиканти от Унгария, Полша, Чехословакия и други страни са знаели и са търсели песните на Висоцки.
В годината на неговата кончина един друг велик руски бард – Булат Окуджава, написа песен за него.
Докато беше жив, за Висоцки се говореше, че е известен, но само в родината си. Нито дума за неговата популярност далече зад граница и особено в Северна и Южна Америка. Неговият американски изследовател Марк Цибулски пише в един свой обширен обзор, че през януари 1979 г. Висоцки е изнесъл осем концерта в САЩ, единият от които е в Чикаго. На 23 януари 2003 г. в този град е открит първият барелеф на Висоцки на американска земя.
Барелефът е създаден от архитекта Майкъл Онанов. Той е роден в Баку, Азербайджан, където завършва архитектура и известно време работи по специалността. През 1990 г. отива да живее в САЩ и се установява в Чикаго. Майкъл казва, че в Чикаго се е посветил най-вече на живописта, защото са го пленили улиците на този град.
Рисува с маслени бои и определя себе си като импресионист. Барелефът на Висоцки в Чикаго е поставен в театъра на градския колеж „Хари Труман”.
Барелефът в Чикаго не е единственият паметник на Висоцки в Америка. На брега на езерото Мичиган, на един от най-големите камъни на брега е издълбан красив надпис с името на Висоцки, годините 1938 и 1980, и са гравирани стихове от негови песни. Цибулски обяснява още, че от 1991 г. в Ню Йорк действа клуб на името на Владимир Висоцки.
За Володя Висоцки
За Володя Висоцки да пиша сега съм решил:
ето още един у дома не се върна от поход.
Все говорят – грешал и без време свещта угасил…
Тъй можал – тъй живял, не минава без грешки живота.
Не след много и ние ще си тръгнем по божи закон –
ще поемем след него, след горещите негови крачки.
Ще кръжи над Москва оня дрезгав познат баритон,
ще се смеем със него и навярно със него ще плачем.
За Володя Висоцки замислил съм песен и стих,
но ръката трепери и не вплита мотива изкусно…
Щъркел бял във небето московско лети,
черен щъркел московски на черната пръст се спуска.
Булат ОкуджаваПревод от руски авторът
Паметник на Висоцки има и в България. Той е открит във Вършец през 2007 г., авторът му е Георги Чапкънов. На откриването присъства и синът на поета – Никита.
В друг свой обзор с интригуващото заглавие „Висоцки в Латинска Америка” Марк Цибулски представя една много вълнуваща картина на издания на Висоцки на различни езици, както и публикации и конференции, посветени на творчеството му.
За славата на Висоцки на запад са написани много книги и статии, но едно от безспорните доказателства за това е книгата на Марина Влади „Володя – прекъснатия полет”. В нея тя разказва за много забележителни с успеха си концерти на Висоцки във Франция и САЩ.
Един от тези концерти е след пиесата „Тимон Атински” на Шекспир в Париж, в която играе големият английски актьор Питър Брук. След представлението той моли Висоцки да изпее нещо. През цялото време докато пее, Питър Брук го гледа с насълзени очи и възторжен поглед.
Същото се случва и с публиката в парижкото предградие Сен-Дени, където Висоцки започва с една от най-драматичните си песни „Лов на вълци”.
След смъртта му Марина Влади създава и спектакъл за него. За този спектакъл тя казва, че това е обяснение в любов към човека, който е бил един от най-големите поети на своето поколение и който е понесъл много унижения от властта. „У мен се затвърди усещането – казва тя – че той като че ли се блъскаше във ватирана стена. Накрая се умори и умря на 42 години, оплакан от народа си, който го обожаваше заради потресаващото му чувство за хумор и пълните със смисъл и дълбок подтекст стихове”.
Сред най-активните и убедени почитатели на Висоцки е и Вадим Астрахан, който през 1991 г., на 14- годишна възраст, отива да живее в Ню Йорк. Вадим си поставя още тогава нелеката задача да превежда и да изпълнява песните на Висоцки на английски и го прави успешно вече от години.
Той твърдо вярва, че популяризирането на творчеството на Висоцки на различни езици ще промени световната култура. А песните на Висоцки са над 800. Играл е в 15 театрални постановки и в 28 игрални филма, в които също е пял песните си.
Вадим финансира сам проект за издаване на албуми на Висоцки и два от тях вече са факт. В същото време обикаля различни градове и дава концерти на живо. Бил е в Бостън, Питсбърг, Станфорд, Солт Лейк сити, Лондон, Единбург, Копенхаген, Екатеринбург и Москва.
Вадим е роден в Санкт Петербург. Завършил е химия в Чикаго, в Ню Йорк работи в криминалистиката. Казва, че като Висоцки и той е градски човек и обича големия град.
Има много нови преводи на негови песни и иска да ги запише в студиото, както и да продължи да изнася концерти на живо, защото вярва, че това е мисия.
Михаил Григоров
