С две награди – награден знак от министъра на отбраната и армейски нож от началника на отбраната, с нова подредба на най-ценните неща в живота сега ст. сержант Стоян Стоянов от ВВС се връща към една мисия в Афганистан. Където денят е дълъг и започва и завършва със службата. Където емоцията е забранена, а самодисциплината е задължителна…
Наборната му служба започва в бившия 77-и зенитно-ракетен полк. Първата му длъжност е оператор. По-късно с течение на реформите преминава през много позиции. Включително, командир на отделение в батарея. И така вече 13 години. 2005-а година отваря пред него възможност да кандидатства и е одобрен за служба в щаб на НАТО в Португалия. Срокът е две години, а длъжността – старши помощник по спортната дейност. Явно включването за мисия в Афганистан през 2013 г. е продиктувано от опита му в натовски щаб.
Въпреки това, по думите му, избирането за участие в мисия в Афганистан е изненадващо. Разбира, че е включен в план за подготовка за мисия. Впоследствие установява с учудване, че е титуляр като съветник към главния сержант от 4-и екип от съветници на 24-ия български контингент в Кабул.
“ В Афганистан денят е дълъг. И като астрономически феномен, и като служба. В базата той стартира и завършва със службата. Оръжието е постоянно с нас и по нас. Заплахата – също. Екипите извършват непрестанно планиране за организация на посещенията и изпълняване на основната дейност на хората – като съветници на афганистанската армия. Най-сериозни бяха отговорностите на младите офицери, които трябваше да планират отбраната на военнослужещите и самия конвой. Казуси възникваха всеки ден от тези шест месеца. Включително – проблемът да спасим преводачите ни от съкращения, защото реформите и сред тях също вървяха.”
Въпрос за разрешаване се оказва и настаняването на личния състав. В един момент възниква опасност хората да бъдат изведени от помещенията, които обитават. В крайна сметка всичко се решава чрез преговори с домакините на базата. В случая, според ст. сержант Стоянов, се изисква изключителна дипломация. И в крайна сметка тези трудни моменти се овладяват с решителната намеса и участие на националния командир полковник Кирил Даскалов – военен с опит, който си личи, както и опита на неговите помощници. Човек, който умее да създава контакти и е преминал през две ротации на американци. Впрочем, това означава смяна на кмета на базата, на главни сержанти, на много персонал. Но командир като него умее да поддържа изключително добри взаимоотношения с всички. Това, оказва се, има своя положителен ефект – в тази обстановка българите са привилегировано съсловие сред останалите.
Емоцията: забранена!
Сред важните неща, които днес, месеци след мисията, коментира Стоян Стоянов, е психическата нагласа в тази обстановка. Твърди, че тя го е научила на спокойствие. То, според него, на мисия е изключително важно за успеха на рейнджъра. И да няма нагласата за това, самото битие на мисията го налага. Необходимо е дори да си малко смирен, в смисъл не толкова емоционален. “Там емоциите са нещо много вредно – категоричен е сега сержантът от ВВС. – Според мен най-трудно беше на момчетата зад волана и на тези горе – на картечния купол.” Защото всичко, възникнало наоколо, може да се смята за провокация. В повечето случаи нещата са непредвидими и неочаквани. Едно погрешно решение е възможно да коства живота на околните. Водачът на автомобила е постоянно нащрек за всичко, с което се разминава или подминава, за поведението в околната обстановка. И в една екстремна ситуация, ако не са психически калени, момчетата не биха могли да избегнат лошите последици. Но пък мисия с мисия не си приличат. Чул е колеги с повече опит да го твърдят. И не е тайна, че част от тях напуснаха армията. За своята мисия твърди, че е преминала спокойно. Но това не означава, че при следваща ще е така. В тази работа има и доза късмет, но решаващи са и обстоятелствата, свързани с вълненията и настроенията на местното население. Ако става дума за тази страна, Афганистан е красива територия и може да бъде твърде конкурентна, прибавя сержант Стоянов.
Най-важна за службата в базата и за цялата мисия е дисциплината, категоричен е Стоянов. И щом се завърнахме живи и здрави, значи мисията е преминала добре, е заключението му. Слава Богу, инциденти, свързани с българи, няма. По-притеснителен е краят на мисията, когато една малка логистична база е атакувана от камион-бомба, приблизително на около 2 км отдалечена от базата. Тогава част от българския контингент помага на медицинските екипи за пренасянето на превозените ранени в база „Феникс“. Всъщност рискът по принцип съществува във всеки момент. Особено при излизането от военния обект. Може да се предполага какво биха подготвили талибаните на рейнджърите. На практика основна тяхна цел тогава са самите съветниците от нашия и коалиционните контингенти и идеята е да се компрометира подготовката на афганистанската национална армия. Сериозни инциденти, за щастие, няма. Единствено понякога се замеряне с камъни конвоя, по-скоро заради факта, че част от населението не приема военното присъствие. И това е естествено. Дори местната полиция изразява негодувание към присъствието на военни.
Основно функциите на съветниците е да оказват
съдействие на афганистанските подразделения в тяхната подготовка. Убеждението и днес на сержанта е, че българите като цяло са много добре приети от местните хора. Нашите командири успяват да докажат на населението, че те са там, за да им помагат. Организират се срещи с представители на местните жители в района на афганистанските формирования, където с помощи от коалиционните партньори са предоставени материални ресурси за училища, за децата, дори елементарни неща като тетрадки и моливи, които обаче там са изключително ценени.
Трудният въпрос, който нашите военнослужещи си задават за участието си в тази мисия, е как ще бъдат възприети като съветници, след като афганистанците воюват всеки ден. Това са сериозните опасения на българите – как другите ще гледат на тях – ще ги приемат ли насериозно или… Но в крайна сметка мислите им не се оправдават – афганистанците ги приемат и българите насочват усилията към слабите места в подготовката им. Оказва се, че те не обичат бюрокрацията. Готови са да излязат без каска и бронежилетка срещу врага си, но важните неща за службата, дори една елементарна заявка за муниции например, не е от любимите им занимания… Предпочитат наготово доставените неща. Ето тук нашите успяват да ги убедят в необходимостта от спазването на формите, реда и сроковете за заявки. Това не пречи на приятелствата и доказателство са отношенията на ст.серж. Стоянов с един от преводачите, които са прикрепени към екипа му и са част от неговата отговорност. Безспорно, службата с тях бележи и трудни, и хубави моменти. В крайна сметка раздялата е трудна.
Силвия Желева
