На 17 юни в западното фоайе на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” бе открита изложба, посветена на 120 години от появата на първото самостоятелно издание на „Под игото” от Иван Вазов. В три витрини, подредени пред портрета на патриарха на българската литература показват различни „свидетелства” за историята по издаването на романа, който наред със „Записките”- те на Захарий Стоянов описва настроенията и чувствата, които са владеели българите в навечерието и по време на Априлското въстание от 1876 г. Едва ли си струва да бъде тълкувано съдържанието на това произведение, което е влязло така неотвратимо в националното ни съзнание, защото навярно няма да има какво да прибавим. Времето е доказало силата на това произведение, което е писано за живота на българите в предвечерието на Освобождението. Директорът на националната библиотека проф. Боряна Христова бе пределно кратка в словото си при откриването на изложбата, но заслужава да кажем една нейна продиктувана от времето и поколенията даденост-студентите, младите хора, които тя обучава и учи произнасят името на романа с една слята дума „подигото”.
Нямаше как на това откриване да не присъства и един от най-големите наши вазоведи – проф. Милена Цанева. Ако кажем професор Милена Цанева не разбираме ли живота и делото на Иван Вазов?
Предметите и документите, които могат да бъдат видени, са предоставени от къщата-музей „Иван Вазов” в София. Директорът на музея – Мирела Иванова подчерта, че тази изложба е само част от дейностите, които са посветени на излизането на бял на свят на романа на Вазов. Сопот, родното място на народния поет и писателя ще се превърне отново в място, където ще си дадат среща онези, които тачат и милеят на творчеството на Иван Вазов.
В първата витрина вдясно са представени паспортът, с който Иван Вазов емигрира през Цариград за Одеса. Документът от 1886 г. е на френски и на турски език. В него не фигурира името Иван Вазов, а това на Димитри Волагоф. С това име българинът пътува до мястото в Русия, Одеса където в дом № 35 на „Софийская улица” той пише романа си. Зад стъклото на витрината са и листовете на предговора към 5-то издание на романа. Няма как да няма и снимка на Вазов като емигрант, който е част от делегацията, която заминава за да участва в тържествата по случай 900-та годишнина от покръстването на русите. Мястото е Киев, а годината – 1888 г. Ръководи делегацията Драган Цанков.
Във втората витрина е представен договорът (върху документа е изписано най-отгоре контракт), който подписват Иван Вазов и издателя Тодор Чипев. За този родолюбив българин ще стане дума малко по-късно, но не бива да бъде подминаван и неговия ентусиазъм и нюх на издател и книжар. Годината е 1894. В контракта се уточнява и броят на екземплярите, които ще бъдат отпечатани. Те са 3000 като е изписана и сумата, която получава авторът – 2 500 лева, сребърни.
Тук е и снимката на Димитър Шишманов , основател и редактор на Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. През 1889 г. там е публикуван за първи път романът на Вазов. Представен е и публикувания роман с ръкописни поправки от автора. Има портрет на Иван Вазов от 1891 г. и снимка на Христо Челебиев и майка му Ганка, прототип на героинята на романа – кака Ганка. Кротко и скромно са поставени табакера с изглед от пристанище на Черно море (така и не попитах дали това не е Одеса), пепелник, газена лампа…
Първият превод на романа е на английски език и този превод може да бъде видян. Изданието е било направено в Лондон през 1894 г. Това е същата година когато на бял свят се появява и българското издание.
Първото самостоятелно издание / дело на издателя Тодор Чипев/ е с 25 илюстрации. Техни автори са Питровски, Обербауер, Митев и Мърквичка. Мирела Иванова, директор на къща-музей Иван Вазов уточнява, че издателят Чипев е бил доста амбициозен и затова е искал да направи първото илюстровано издание. Сред показаните експонати от музея в София е и ръкопис на пиесата. Има и снимка на Иван Вазов в работния му кабинет през 1895 г.
Първото самостоятелно издание на „Под игото” е дело и на книжаря и издателя Тодор Чипев. Преди 5 години бе чествано освен 115 –годишнината от първото самостоятелно издание на романа и 65 – годишнината от смъртта на Тодор Ф.Чипев. Той е един от видните български издатели. Роден е на 5 юли 1867 г. в Копривщица, земният му път свършва на 10 декември 1944 г. в родния му град. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). След края на войната изучава печатарския занаят при Христо Г. Данов в Пловдив. От 1887 г. е настоятел на в. “Напредък” в уредената от брат му Никола Ф. Чипев печатница “Единство”. Заедно с това е словослагател и пътуващ книжар.
През 1890 г. в Градската градина в София той открива първия в България павилион
за вестници и списания, който се превръща по-късно в малка книжарница. По-късно тя се разраства и става едно от най-големите средища за разпространение на български книги в България преди 9 септември 1944 г. Книжарницата се обособява като своеобразен културен център в сърцето на столицата, където се срещат писатели, учени, художници, учители – Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, д-р Кръстю Кръстев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петко Стайнов, Ана Каменова, Тодор Боров, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Александър Поплилов, Дечко Узунов и др. Книжарницата претърпява тежка загуба по време на бомбардировките над София през 1944 г., когато са унищожени няколко десетки хиляди тома.
Книгоиздателската си дейност Тодор Ф. Чипев започва през 1891 г., а между първите книги е сборникът „Повести и разкази от Иван Вазов”. През 1894 г. с голям успех публикува романа на Иван Вазов „Под игото”. До края на живота си издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби.
Всяка една изложба има своето начало и своя край. Свидетелствата от живота и творчеството на патриарха на българската литература ще се върнат в къщата-музей на ул. „ Иван Вазов” в столицата. Те не са големи по обем, но са попили в себе си духа на времето и ако имаме малко повече въображение или намерим време да препрочетем нещичко от творчеството на Иван Вазов и на онези, които са писали за него за житейските му перипетии може и да преоткрием човека, поета и писателя. И да си кажем, че той е бил съвсем обикновен българин, макар и с малко по-друга закваска, която днес липсва на мнозина.
