Коя е терористичната групировка ИДИЛ
ИДИЛ е наследник на организацията Ал Кайда в Ирак, създадена от йорданеца Абу Мусад Заркауи през 2006 г., най-кървавият и жесток терорист в страната, смятан за неуловим. (Зарка е град в Йордания.) Дотогава Ал Кайда няма присъствие в Ирак. Той е убит от американците след дълго издирване и преследване. Но успява да пусне семената на тероризма сред сунитското население и салафитските кръгове в Ирак. След убийството на Заркауи и на двамата му наследници групировката се прехвърля в Сирия.
От 20-тина дни процесите в Ирак придобиват непредвидимо развитие. Едва ли някой е прогнозирал невероятната териториална експанзия на ИДИЛ, Ислямската държава в Ирак и в Леванта. Това е терористична организация, която от 2 г. воюва в Сирия, като придобива военен опит и кадри. При прехвърлянето на групировката от Ирак в Сирия се появява съперничество между нея и фронта Нусра, които воюваха за емблемата, за етикета Ал Кайда. Парадоксът е в това, че в началото е припознат Нусра. Но по силата на реално спечелените битки ИДИЛ заявяват, че
те са оригиналната Ал Кайда
т.е. периферията се наложи над центъра. Тогава лидерът на фронта Нусра беше принуден да припознае Абубакар Багдади, лидерът на ИДИЛ, доктор по богословие, подготвен за лидерството си иракчанин. В съперничеството между Нусра и ИДИЛ всъщност се противопоставиха Сирия срещу Ирак. В тази битка се наложиха иракчаните.
Защо терористите от ИДИЛ успяха, станаха силни и къде е ключът към възхода им? Голямата грешка на САЩ е, че още в началото финансират и обучават т.нар. Свободна сирийска армия. Много от кадрите на ИДИЛ са бивши нейни членове, тренирани в тренировъчните лагери в Йордания от американски експерти. Втората, много важна причина за успеха на ИДИЛ, е във все още висящият въпрос-доколко сирийският режим има пръст в това. Сирийският режим до голяма степен стимулира ИДИЛ, за да бъде противовес на действията на фронта Нусра. Т.е. на принципа-двама се карат, третият печели.
Но в Дамаск не прецениха, че
ИДИЛ се превръща във Франкейнщайн
в дух, изпуснат от бутилката. През декември 2012 г. сирийските власти пуснаха няколко ислямистки лидери от известен затвор в Синая, бивши съкилийници и всички стават лидери на ислямистки банди, като воюват срещу официалния режим. Очевидно е, че тяхното освобождаване не е било случайно. И в самото начало ИДИЛ се бори срещу всички останали групировки. Военните победи на сирийската армия, които са безспорни и налице, се дължат и на съдействието на терористите от ИДИЛ. Те например, предприемат внезапни оттегляния, на която територия сирийската армия прави пробив. Очевидно, те са подставени лица от режима.
В началото, както други ислямистки групировки, получават дарения от богати шейхове. Но това не е достатъчно и въпросът е откъде са големите им пари? ИДИЛ слага ръка на сирийските петролни залежи в източната част на страната. Не случайно столицата на сирийските територии на ИДИЛ е град Рака в източна Сирия, където са нефтените залежи. Оказва се, че ги продават на самия режим в Дамаск. Тези ислямисти продават своите първи количества нефт на режима за гориво на малко останалите работещи заводи. Няколко циментови заводи работят с гориво точно от нефтените залежи, контролирани от ИДИЛ.
Това означава, че сирийският режим има „голям пръст” в създаването на тази терористична групировка. Убеден съм, че в Дамаск не са предвидили какво ще се случи. Защото ИДИЛ са
Групировка от мафиотски тип
Те се издържат с налагане на данъци върху шиитите и християните в завоюваните територии и сега в Ирак. Правят отвличания и очакват откупи от близките. Те наследиха мафиотските методи на Ал Заркауи-рекет, трафик и безмилостно избиване на опозицията им. ИДИЛ сложиха ръка върху почти половин милиард долара в банките в Мосул, вторият по големина град в Сирия.
Сега групировката завзема все повече територии в Ирак, завръща се в страната на родните места на членовете й, след като набра скорост в Сирия. Но има разлики в присъствието им в Сирия и в Ирак.
В Сирия не можаха да превземат властта, защото по-голямата част от сунитите там никога не са имали спомен за сунитско управление в държавата. Докато в Ирак е много пресен споменът от управлението на сунита Саддам Хюсеин. Ако в Сирия различните ислямистки групировки се избиват помежду си, то в Ирак всички са под табелата ИДИЛ. Това е една армия, в която обаче ИДИЛ съставлява само 30%.
Тя преследва създаването на халифат. Излезе т.нар. Градска харта за жителите на Мосул, която налага сто процента прилагането на шериата, разрушават се мавзолеите на шиитските имами. Заявява се, че прототипът на управление е политическият режим от времето на праведния халиф, управлявал 632-634 г., наследникът на Пророка Мохамед. Това е най-автентичният радикален ислямски фундаментализъм.
Сега от Ирак те започват да прехвърлят оръжие и бойци в Сирия. Много обезпокоително е, обаче, че от ИДИЛ контролират КПП -та на сирийско-йорданската и сирийско-иракската граница. Това е ясен анонс, че те не признават споразумението от 1916-та г, когато Великобритания и Франция си разпределят наследството на Османската империя в Близкия Изток и се установяват националните граници, които ИДИЛ днес не признават и приемат тези държави за халифат. Така се превръщат в заплаха за Йордания и за всички страни в региона. В Турция, например, започва
лек спад на турската икономика
има лека девалвация на турската лира. В Ирак има над 4500 турски фирми и стотици хора, свързани с иракската промишленост. Те започват видимо да губят заради действията на ИДИЛ в Ирак. Терористичната групировка е против всички. Саудитска Арабия в началото ги подкрепяше заради действията им срещу опонента им, иракския премиер Малики. Сега променят позицията си, защото идеологията на групировката е средновековна и в Рияд управляващите династии се чувстват застрашени.
Не очаквам ИДИЛ да издържат, най-малкото, защото тези 7-8 групировки под тяхното знаме са светски, като Ислямска армия, бивши БААС-исти, офицери от времето на Саддам.
Ставащото сега улеснява процеса на формиране на кюрдска държава. Кюрдистан започна безпрецедентно да изнася нефт през Мосул, през Турция и два танкера вече са в Израел. Израел, който винаги е имал тесни връзки с Кюрдистан, има голямо влияние в процесите в региона. Има, например, обекти на религиозен туризъм на еврейски светци в кюрдските земи, починали там. Това е политико-икономическо-религиозната връзка между Кюрдистан и Израел. Това стимулира обособяването на кюрдската автономия и практически създаването на независима държава.
Една средновековна държава, създадена от ИДИЛ, няма да има и международно признание.
Иран са в паника и най-големият губещ, започнаха да прехвърлят иранските военни части от Сирия в Ирак. И много експерти смятат, че
Ирак ще се превърне във Виетнам за Иран
където затъват, защото не могат да воюват на два фронта. Техеран продължава да стои зад Малики, лидер на най-старата фундаменталистка иракска партия, макар да е премиер без мнозинство. САЩ, обаче, искат да бъде излъчена друга, светска шиитска личност за премиер. Това противопоставя САЩ и Иран. Лидерът на Ислямска армия в Ирак заяви „Искаме нашата сунитска федерална единица”. Те са реалисти и искат да си разделят богатствата, политическа самостоятелност в рамките на една иракска държава. Разделение на конфедерация Ирак е повече от очевидно, а Кюрдистан, Шийтистан и Сунитистан ще бъдат трите му части. Сунитите искат обезщетение за 1,5 млн.убити сунити. Всеки ден те печелят територии, било с подкрепата, било с мълчаливото съдействие или с рекета върху местното население, което е сунитско, но в районите с шиити получават силен отпор. В Багдат армията няма да ги допусне, а и там има само 2 сунитски квартала.
Важното е, че ИДИЛ заема стратегически места с петрол и вода. В ръцете им са два големи язовира, единият – втори по големина в страната. Голяма част от поречието на реките Тигър и Ефрат е в ръцете на бунтовниците. Те регулират водните ресурси на държавата, т.е. и разпределението на еленергията.
А според анализатори, конфликтът ще се реши, когато в Багдат се намери приемлива компромисна личност. Най-добрият път за излизане от сегашната криза в Ирак е египетският-силна личност, от средите на военните или местен националист с лозунги за възстановяването на държавността. Политическата култура на Ирак показва, че само подобен тип личност може да възстанови държавността, а не инструментариумът на парламентарната демокрация. В този смисъл Хънгтингтън е бил прав да прогнозира, че до 5 г. ще се разбере дали Ирак ще тръгне по демократичен път или ще е необходимо да се появи един нов Саддам Хюсеин…
