Фондация „Кредо Бонум” представя поредната изложба, която е посветена на важни етапи от развитието на духовността и културата по днешните български земи. Този път наименованието на изложбата е „Планината и вярата на Орфей”, а онези, които намерят време да влязат в залата ще си припомнят привлекателната сила на Родопа планина и мистичното привличане на Орфей. Тракиецът Орфей и планината Родопи надали се нуждаят от обяснително пояснение или разяснение, но си струва понякога днешният български гражданин да вижда подобни изяви. Най-малкото, защото в тях основно участие (макар и скрито за посетителите), стои определено виждане и представяне на онова, което се е случвало преди доста време по днешните български земи. Нека си припомним, че преди време, на първата такава изява на галерията имахме възможност да обогатим познанието си с най-древната праисторическа цивилизация, живяла по българските земи през VII-V хил. пр. Хр.
Текстът на уводното табло е на проф. Диана Гергова, а редицата от табла завършва с авторството на един от изследователите на Родопите и Орфей Николай Шаранков.
Планинският певец Орфей е поет, лечител, музикант и пророк, основател на Дионисовите и Елевизинските мистерии и тези на о. Самотраки, автор на хероическата метрика и на астрологията. Неговото учение, познато като орфизъм, поставя в центъра на безсмъртието на душата и се обляга на древни знания и идеи за произхода на света, боговете и човека, които са отразени в т.нар. Орфически химни и други писмени свидетелства, влиянието на орфизма се разпространява в Южна Италия и в Сицилия (Велика Гърция), по егейските острови и в Азия. Казват, че със своята реформа певецът обединява в едно култът към земята и към слънцето. Освен това орфизмът е и първото учение, което се разпространява чрез книги.
За проф. Диана Гергова тази изложба прави опит за обедини митологичните, писмените и археологическите данни от планината на Орфей и от Средиземноморския свят, за да добие плът едно безсмъртно учение. Темите, които са застъпени в изложбата са митове за произхода на Орфей, духовната реформа на Орфей и култа към Дионис и Аполон, вакханките и безсмъртието, Орфизмът като първото учение, което се разпространява чрез книги, музиката на Орфей, шаманството и любовта към Евридика, племето наесите – пазители на светилищата на Дионис, Орфеевото цвете – безсмъртничето, култа към Орфей във Филипопол, Орфей и християнството. Изложбата се осъществява, както е прието да се казва, с любезното съдействие на Регионалния исторически музей-Смолян и Исторически музей – Велинград. Реализацията е подпомогната и от Диана Гергова (за нея вече стана дума), Таня Маврева, Снижана Велева, Костадин Кисьов, Асен Салкин, Димитър Байраков, Дамян Дамянов, Красимир Георгиев, Николай Шаранков (за него също стана дума), Десислава Давидова, Дилян Бакаласки и Васил Йовчев.
Безсмъртничето
Смята се, че това цвете било записано в легендарната книга на Орфей „Магическа ботаника”. Цветето е известно като Родопоски силивряк, а легендите гласят, че това растение се ражда в планината когато жените разкъсали Орфей и от течащата му кръв се родило и това растение, наричано китара. Когато се празнували Дионисиевите празници то издавало звук на китара. Ботаниците са изчислили, че това цвете е на около 2 млн. години и че се среща само на територията на България и Гърция. Биохимичните реакции при това цвете протичат на биоенергично равнище могат да протичат на ниско енергийно равнище. Растението може да се изсуши до 98 на сто, но останалите 2 на сто са напълно достатъчни за да поддържат минимален живот. Това е явление, познато като анабиоза.
