– Доста е богата биографията ви като офицер от Българската армия. Как приемате смяната на длъжностите и формированията?
– В общи линии, навсякъде, където съм бил, съм заемал длъжности между 3 и 5 години. Промяната на длъжностите обогатява и създава предизвикателства на всяко едно място. Така почти се избягва рутината. Простата причина е, че цикличността при смяната на длъжностите и преминаването през тях води до натрупването на богат опит от различни гледни точки.
– Кои гарнизони и кои длъжности сте запомнили?
– Всяка една длъжност ми е останала в паметта, като една хронология на събитията. Как да забравя началото на офицерската ми служба в Момчилград? На 12 декември 1990 г. бе случаят на река Върбица, при който загинаха мои колеги. От този трагичен инцидент човек може да си направи изводите как да работи в по-нататъшната си дейност, като решение, като действие в екстремална ситуация.
– Познавахте ли загиналите офицери?
– Познавах добре двамата офицери, които загинаха. Те ми бяха съвипускници и заедно отидохме в Момчилград. Бил съм с тях 5 години във военното училище. В други гарнизони също съм имал запомнящи случаи и моменти. Не са били само в такъв мрачен аспект. Службата е свързана и с лошо, и с хубаво. Не може да се избират събитията какви ще бъдат.
– Как, господин подполковник, избрахте специалността във военното училище?
– Завършил съм техникум в Горна Оряховица. Смятам, че ми отдава техниката, както и инженерното мислене. Те не са за подценяване. Каквито и да са задачите на другите специалисти, те пряко зависят от техниката, с която разполагат, от нейното състояние и нейната модернизация. И тогава човек получава удовлетворение, когато работи в сферата на техниката.
– По какъв начин приемате и другите области на логистиката?
– След обединението на службите като логистика е предизвикателство да се работи в тази област. Погледът ти става по всеобхватен. И тиловото осигуряване, и транспорта, и въоръжението са ми били интересни и съм наблягал на тях, за да мога да придобия по-голяма представа. И по този начин да имам по-широк мироглед, а това води до по-правилни и адекватни и решения.
– Как се отразяват във формированието ви реформите през годините?
– Миналата година реформите минаха паралелно с подготовката за мисия и самата ми мисия в Афганистан. Така че, не мога да кажа, че съм пряк участник в последните реформи, макар, че съм имал визия за тях. Наложило се е мнение, че армията е една доста консервативна система. Но тя зависи от развитието на обществото, от динамиката на икономиката, от влиянието на външни фактори. Не трябва да гледаме на реформите като съкращаване на личния състав. Те трябва да се приемат като обхващане на функции и по-голяма ефективност, като се развиват определени способности, с които да се удовлетвори заявката и очакванията на обществото към армията.
– Какво предстои на 110-и полк през тази година?
– Продължава ремонтната ни дейност на автомобилна, бронетанкова и друга техника, на въоръжение. Изпълняваме транспортни задачи. Предстои периодично техническо обслужване, в което привеждаме техниката за използване в есенно-зимни условия. По време на неговото провеждане, в центъра за технически прегледи ще бъде проверена спирачната ефективност на автомобилите, което е изискване за движение по националната пътна мрежа. Този център се използва не само от нас, а и от други формирования на Сухопътните войски.
– Като че ли винаги е имало проблем с резервните части. Така ли е и сега?
– Системата за снабдяване трябва да бъде гъвкава и по възможност да удовлетворява изискванията. Резервните части са елемент от цялата тази система. Има доста резерви за нейното оптимизиране и да се решат текущите проблеми. Те трябва да бъдат съгласувани с действащото законодателство. Аз не казвам, че то е пречка, но все пак то е ограничаващ фактор до някаква степен.
– Променя ли се отношението към логистиката?
– Мога да кажа, че когато изпълнявах задълженията си като командир на логистична рота в 4-и пехотен батальон в Ирак значимостта на логистиката явно си проличаваше. Това бе така, защото изпълнението на задачите бяха пряко свързани с техниката, с осигуряването на всяко мероприятие с материални средства в пълен аспект. Преди решението си за изпълнение на задача, първият въпрос на командира на пехотния батальон подполковник Димитър Шивиков, сега бригаден генерал, беше – разполагаме ли с необходимата техника и осигурено ли е всичко, за да бъдат взети максимални мерки за запазване на живота на всеки един военнослужещ. Говоря като първи въпрос и не изключвам важността на останалите фактори. Но мисля, че всеки командир разбира ролята на логистиката и взима решение, когато задачите са обезпечени.
– Използвате ли опита си от мисиите зад граница във всекидневната си дейност?
– Разбира се. Удовлетворен съм, че на практика съм реализирал това, което съм учил. От участието в мисиите може да се извадят поуки – както индивидуални, така и колективни. При подготовката на личния състав става ясно на кои теми трябва да се наблегне и на кои въпроси да се акцентира вниманието.
– За разлика от другите формирования, където сте били, като че ли в 110-и полк служите повече години?
– Да, в 110-а бригада и след това в 110-и полк съм повече години, отколкото в други формирования.. Но пък съм бил на различни длъжности. Тук попаднах точно на мястото си, в сферата на ремонта, по специалността ми. Всяка длъжност развива нови способности и спомага за изпълнението на задачите
– Очаквате ли нови предизвикателства в службата?
– Предизвикателствата са много. Все пак годините си вървят. И като погледна изминалия път, като че ли е време да сменя или гарнизона, или длъжността. Нормално е, ако се случи. Да, социалният фактор оказва влияние върху развитието на офицерите. То е свързано с определени лишения и неудобства. Но няма как всеки да се развива в едно формирование.
Цончо Драгански
