Как се чувства спортен журналист в опера? Като слон в стъкларски магазин. О, не. Навремето в учебниците по журналистика съветски класик твърдеше, че единствено спортните репортери могат да се справят в екстремна ситуация. Прав е. Занаятът е само един и той се работи на терен. А когато си бил хиляди пъти на място, където най-малкото са ехтели ругатни по свои и близки, а на моменти оцеляването е било въпрос на късмет, тишината те смайва. Да сме точни – иде реч за концерта на великия тенор Андреа Бочели на стадион „Българска армия”. Публиката бе невероятна. Човек, като мен, си мисли, че нещо е сбъркано. Божествен спектакъл в центъра на София, на много метри от клубове, в които децата на нацията се прекланят пред поредната порция изпитание за СЕМ в изпълнение на някой си с първа буква „К” и Мария Илиева, преминала от страната на певиците в отбора на певачиците…
Говорим обаче за друго. „Армията” може да изглежда невероятно в компанията на тенор, чийто глас просто спря птичия звън от гората наоколо. Бочели – магически земен, с брилянтен глас в красивата нощ на последния августовски ден. С прекрасна публика, разбираща от насладата на духовното богатство. Независимо от някои смели решения в облеклото на присъстващите …
Отчетоха 18 000 зрители в лятната вечер. Със сигурност бяха повече, дошли да се насладят на зашеметяващ спектакъл с участието на уникалните музиканти от оркестъра и хора на Класик ФМ радио заедно с диригента Марчело Рота, които наброяваха над 130 души. Андреа се появи по-късно. Тихо. Величествено с класиката от сцени с хор из оперите „Трубадур“, „Травиата“, „Риголето“ от Верди, пиеси от Хоакин Родриго, Астор Пиацола.
В такива мигове си мислиш, че и зверовете наоколо са притихнали. А все пак сме на стадион, където формата за любезно обръщение се свежда просто до графит в тоалетната на квартална кръчма.
Това обаче е Бочели. И понечилите да си купят входен билет изпитват насладата на един миг, откъсващ ги от реалността и грохота на близкия „Орлов мост”.
Следва антракт и изпълнения на песни от албумите „Incanto“, „Sentimento“, „Passione“, „Vivere“. Ала кулминацията предстои. Невероятно бе да чуем
„La Vie En Rose“, която Андреа Бочели изпя в „дует“ с Едит Пиаф, появила се на екраните от сцената. Няма спор – новите технологии правят света уникален. За София обаче имаше нещо специално – класическо китарно дуо „CARisMA“. Магдалена Калчева от този невероятен дует едва не се разплака, че е изпълнила мечтата си да свири пред публиката на своя роден град. Каза го с италиански акцент, но беше мило. Нашето момиче наистина е страхотно.
Друго запомнящо се изпълнение беше на песента „Canto Della Terra“ заедно с италианската поп-звезда Илария Делла Бидия.
В програмата се включиха още сопраното Алесандра Марианели и изпълнителят на бандонеон Марио Стефано Пиетродарчи, за когото суперлативи не стигат.
Така неусетно дойде и епилогът. След като първоначално се сбогува с българската публика, Маестрото се върна отново на сцената, този път за да представи „Love in Portofino“,“Quizas Quizas Quizas“, „Time To Say Goodbye“, за да изпадне публиката в екстаз.
Концерт, продължил два часа, преминали като миг. За жалост!
Александър Гигов
