Филмът „Отчуждение“ на режисьора Милко Лазаров бе отличен от Българската филмова академия с награда за най-добър игрален филм, най-добър дебют, най-добър режисьор и най-добър монтаж. След това продукцията на БНТ, се представи като първият български филм на кинофестивала във Венеция след повече от 20 години прекъсване. И взе Специалната награда „Европа синемас лейбъл“, а Милко Лазаров е отличен и с наградата за най-добър режисьор от Федерацията на европейските критици и критиците от Средиземноморския регион. Дебютната лента атакува екзистенциални въпроси – за живота по инерция, за липсата на комуникация, за борбата между природата и човешкото, дори за кризата в Европа днес.
Майя Виткова пък – режисьор на филма „Виктория“, е извоювала престиж за лентата като най-отличавания филм по редица световни фестивали. Първото й конкурсно участие беше в основната програма на фестивала Сънданс World Cinema Dramatic Competition. По думите на старшия програматор на фестивала Джо Найн „Виктория“ е „едновременно интимен и епичен филм, а Майя Виткова – ярък талант, който използва драматично завладяващ, визуално изобретателен и пълен с метафори и ирония стил“. „Като представител на ново поколение режисьори от Източна Европа, Виткова предлага нова, лична гледна точка върху надеждите и мечтите както на своето, така и на поколението на своите родители“, посочва експертът.
Какво е общото между двата дебютни филма на Лазаров и на Виткова? И двата са видими отвън и оценени от международната професионална общност. И бяха сред претендентите за лента която да представлява България в категорията за чуждоезичен филм на наградите на Американската филмова академия „Оскар“.
Националния съвет за кино (НСК) обаче взе решение с тая чест да бъде нарочен филмът на режисьора Иван Ничев българо-израелската продукция „Българска рапсодия“. Ами да проверим колко международни награди е спечелил? Нула. Но за сметка на това той е политическият отговор на македонският прецедент „Трето полувреме” – който пък от своя страна ни вменява националната вина, че сме пратили в нацистките лагери 11 хил. български евреи, родом от Македония по време на Втората световна война. Та покрай художествената си визия, нашия филм обслужва и международно-политическа цел: да „избрише” името на България от пръските, които остави македонския кандидат за „Оскар”. Има ли симетрия. Има. Най-вероятно и с резултата от представянето на червения килим на македонския му еквивалент. Познато ли ни е като политически похват – еее, малко тодорживковски звучи, но държавната цел надделява. Няма да пропуснем да добавим, че режисьорът Иван Ничев освен че е член на комисията от НСК, преподава в НАТФИЗ и е бивш декан на факултета по „Екранни изкуства“. За своите 74 години е натрупал и награди. Ама бил излязъл от стаята, докато комисията гласувала за него – та мигар ако аз изляза да ритам срещу футболния отбор на БНТ, колегите ми от редакцията няма да ми викат: айде наште!
И Майя Виткова, и Милко Лазаров са дебютанти. Млади хора с мизерен бюджет и много ентусиазъм направили нещо за пред хората. Но при нас шуро-баджанашки сандали са маята на отличието. Аладин ряпа да яде. Докато не пусне брада – червен килим няма да види. Освен ако не потърка лампата. И не изкара оня дух на публичното недоволство, което ще строши рахатлъка на склерозиралата ни филмова гилдия.
Лъчезар Лозанов
