– Г-н Тотев, кога и с каква цел е създаден Индустриалният форум?
– Индустриалният форум възникна като идея през 2010 г. и в рамките на същата година беше включен в Бялата книгата за отбраната и въоръжените сили на Република България. Основната цел на инициативата е да създаде необходимата атмосфера за изграждане на стабилни партньорски отношения и непрекъснат диалог между държавата, бизнеса и научноизследователската общност в областта на отбраната и сигурността.
Официалното откриване и учредителната сесия на Индустриалния форум бяха проведени на 30 май 2012 г. като част от програмата на 10-та Международна изложба „Хемус 2012”. По време на срещата беше подписан „Меморандум за сътрудничество между участниците в Индустриалния форум”.
До момента официалните членове на форума, които са подписали меморандума са 35, в това число 3 министерства, 10 сдружения и асоциации, 10 научно-образователни институции и 12 фирми от отбранителната индустрия.
Инициатива под същото име съществува в НАТО. Домакин на предстоящия през ноември тази година Индустриален форум в Алианса е хърватският град Сплит.
– Как оценявате досегашната дейност на форума?
– До момента са проведени три заседания на форума, като последното се състоя в рамките на тазгодишното издание на изложбата „Хемус”. Приети са правила за организацията и дейността, определени са съставът и структурата на Направляващия съвет и Секретариата на форума, както и списъка с работни групи по различни тематични и експертни направления. Форумът вече практически функционира като механизъм за непрекъснат обмен на информация и експертни становища.
От гледна точка на МО досегашната дейност на форума може да бъде оценена изцяло положително. Съвместно с другите участници в инициативата ще продължим да полагаме усилия за утвърждаването и функционирането на Индустриалният форум като генератор на идеи, медиатор и консултативен орган на национално ниво.
– Какви са очакванията ви от предстоящото заседание на форума на 9 и 10 октомври?
– Заседанието на Индустриалния форум ще се проведе под патронажа на президента на Република България, като за участие в него са поканени генералните мениджъри на Агенцията на НАТО за поддръжка (NSPA), Агенцията на НАТО по комуникации и информация (NCIA), представители на Европейската агенция по отбрана (EDA) и Европейската космическа агенция (ESA). Освен българските участници, подписали меморандума за сътрудничество, за участие са поканени и над 100 фирми от българската индустрия, потенциални кандидати за участие в международни проекти и търгове на агенции на НАТО и ЕС.
Акцент по време на заседанието ще бъде представянето на Визия 2020 „България в НАТО и в Европейската отбрана“ и Националната програма „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020“, както и задачите, произтекли от срещата на върха в Уелс. В подкрепа на форума, на 9 октомври е планирано провеждането на Индустриален ден, по време на който експерти от NSPA, NCIA, EDA и ESA ще запознаят представителите на българската индустрия и научноизследователската общност с възможностите и подходите за участие при реализиране на проекти на агенциите в НАТО и ЕС, както и с бъдещите проекти на агенциите и правилата и процедурите за участие в тях.
– Може ли форумът да стимулира модернизацията на българската отбранителна индустрия?
– Сформираха се групи по интереси в различни направления и се създадоха работни групи „Развитие на Българската отбранително-технологична индустриална база” и „Стратегически анализ, национални интереси и подпомагане на процеса за вземане на решения в областта на отбранителната индустрия”. На тях ще бъде възложено да изследват възможностите за развитие и засилване на сътрудничеството между МО и отбранителната индустрия. В т. ч. влизат евентуални промени в нормативната и регулаторна база, лицензионни и разрешителни режими, достъп до различни финансови и партньорски инструменти, подкрепа на експорта и др.
Чрез Индустриалния форум можем да обсъждаме реалните възможности как да се включат българските производители в значимите проекти за модернизация и поддръжката на въоръженията и техниката в Българската армия.
Потвърждаваме нашата подкрепа за инициативата на Европейската агенция по отбрана (ЕАО) да се използват ефективно Европейските структурни фондове (ЕСФ) в областта на отбраната и сигурността. В министерството желаем да развием необходимата експертиза за да подкрепим политиката и дейностите за използване на европейските финансови инструменти за развитие на отбранителната технологично-индустриална база.
Нашето виждане е, че отбранителният сектор разполага с възможности и потенциал да получи съфинансиране от ЕСФ по определени направления за изследванията и развитие на технологиите, иновациите и индустриалното развитие. На настоящия етап фокусът е поставен върху програми и проекти в областта на технологиите с двойна употреба. Голяма е вероятността да бъдат одобрени за финансиране чрез Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) проекти в области като ЯХБЗ, криптиращи системи и технологии, електроника, навигация и авионика, телекомуникации и компютърни технологии и системи, аерокосмически системи и задвижващи технологии, сензорни системи и лазери, нови материали и технологии за тяхното обработване.
– Известно е, че в момента едва около 5 на сто от изделията на българската отбранителна индустрия се закупуват от Българската армия. Може ли този процент да се увеличи?
– МО отдава изключително значение на развитието на българската отбранителна индустрия. Предстои внасяне за приемане от Министерски съвет на „Стратегия за изследвания и технологии в сигурността и отбраната”. За да изпълнят заложените цели, ръководството и администрацията на МО работят за активизирането, развитието и популяризирането на редица форми и инициатива за партньорство и подпомагане на българския бизнес и наука – Индустриален форум, Европейски структурни фондове за отбраната и сигурността, междуправителствени комисии и комитети за икономическо и отбранително сътрудничество, Международна изложба за отбранителна техника „Хемус” и др. МО се ангажира да предприеме стъпки за подобряване на инвестиционната и отбранително-индустриална политики. Надяваме се, че познаването на плановете и програмите за модернизация ще подпомогне бизнеса при изграждането на съответния стратегически хоризонт.
– Кои направления от военното дело у нас се нуждаят най-много от обновяване и модернизация?
– Намеренията на МО са до 2020 г. да се реализират инвестиционни проекти по замяна на руските бойни самолети с нов тип многоцелеви изтребител за Военновъздушните сили, да се модернизират фрегатите и да се придобият патрулни кораби за нуждите на Военноморските сили, а също и нови бойни бронирани машини за нуждите на батальонните бойни групи от състава на механизираните бригади от Сухопътните ни войски. За реализирането на тези инвестиционни намерения на МО е необходимо одобрението на Народното събрание при съответната политическа воля.
– В кои направления и проекти смятате, че българската отбранителна индустрия може да има водещо място или поне значимо участие?
– При реализирането на изброените приоритетни инвестиционни проекти МО ще си сътрудничи с Министерството на икономиката и енергетиката по определяне на възможностите за участието на българската индустрия като подизпълнител по някои от инвестиционните дейности на основните контрактори, по доставки, свързани с тях, както и като изпълнител на дейности по тяхната интегрирана логистична поддръжка по време на цялостния жизнен цикъл на придобитите въоръжения и системи.
Андрей Рангелов
