Не говоря много често на българска публика и поради това може би очаквате да ви кажа знаменити истини. Не се чувствам компетентен да ви обяснявам как трябва да живеете и как трябва да засилите демокрацията, но имам съзнание за това, че Франция и България не са чак толкоз отдалечени.
Разбира се, има различно ниво на живот, различни натрупвания на богатство от предишни години, но има и общи въпроси, които се поставят от населението на едните и другите. И първата констатация, за която исках да напомня е, че в съвременния свят демокрацията не изглежда да е заплашена от нейните открити врагове, както това е било преди и след двете световни войни или по време на Студената война, когато се нападаше идеалът на демокрацията, а не само нейните реализации. Днес тя се напада може би от някои теократични държави като Саудитска Арабия или Ливан или новия Ислямски халифат, но това не се разбира като сериозна заплаха от демократичните страни. Според мен, те са прави да не го виждат като голяма заплаха.
Това не значи, че съвременните демокрации нямат врагове. Техните врагове излизат от самата демокрация. Те представляват прекалено засилване на някои демократични принципи, които би трябвало в демократичната държава да бъдат уравновесени от други. И това изолиране на едни принципи, след малко ще дам един пример, е наистина най-страшната заплаха срещу съвременната демокрация.
Интересно ми е да чуя, че България в известен смисъл минава през някои периоди по-бързо, отколкото западните страни. Дано да е така и в бъдеще. По повод популизма като форма на управление на страната, при която в известен смисъл суверен не е вече народът, който има властта, както се подразбира от думата демокрация, а тълпа, т.е. масите. А те могат да бъдат манипулирани по различни начини. Начините отговарят на най-ниския общ знаменател: “ние сме по-добри от тях” – нататък знаем какво да защитаваме и с кого да се борим.
Искам да кажа няколко думи за това, което наричам месианизъм, понеже не съм намерил по-добър термин. Месианизмът е един вид религиозно отклонение от средните векове или от 16 век, когато се чака че земният рай ще се построи в най-близко бъдеще. И понеже тази цел е толкова висока, всичките средства, които можем да използваме за да я постигнем, са добре дошли.
Ние добре знаем един такъв месианизъм – това беше комунизмът. Но в съвременната епоха т.е. след падането на Берлинската стена, се формира един друг месианизъм, по-парадоксален, който иска да внесе човешките права и демокрацията с военни средства, с окупиране на някои страни, за които ние намираме, че ръководителите им не се държат добре, забравяйки, че демокрация насила не може да се настани. Тя трябва да дойде от самото общество.
Иначе средството се оказва по-силно от целта – вместо да постигнем тая висока цел, ние разоряваме страната по начин, който не можем да поправим след това. Както виждаме например сега в Ирак или в Либия – страни, които имаха щастието да получат нашите подаръци под форма на бомбардировки и други похвати.
Но има и по-мека форма на този месианизъм и това е разбира се тази, която се вижда във филма за Косово. Аз не съм помагал на Леа за филма и тя не се е вдъхновявала от мене, а от своя собствен опит. Намирам, че това добре илюстрира този по-мек месианизъм, който се упражнява не чрез военни, а чрез икономически средства – защото бюджетът на ОССЕ, на интернационалните мисии в Косово е навярно по-висок, отколкото целия останал бюджет на страната. Тъй че населението не се колебае дълго какво отношение да взима към тия уроци и всички ходят на събранията, на които са поканени.
Има ли един вълшебен начин да се преборим с тези вътрешни врагове на демокрацията? Не ми се вярва. Не вярвам, че можем да ги победим чрез някоя нова революция, нито чрез високи постижения на технологията, която променя живота ни постоянно. Наистина вярвам повече в тези традиционни ценности, каквито са образованието и възпитанието, защото тези врагове са се родили един ден – значи могат и да умрат един ден. Не бива да се отчайваме.
Изказване на проф. Цветан Тодоров на кръгла маса на тема “Бъдещето на демокрацията в Европа”, организирана от Френския културен институт
