Няма последна битка

Преди години писах за това, че се води последната битка да българската гора. Поводът бе, че държавата и обществото полагаха някакви усилия да ограничат незаконната циганска сеч. Ограничиха я, вкараха я в приемливи рамки, но хищничеството спрямо едно от природните ни богатства продължава. Само че е по-изпипано, по-добре организирано и обмислено, използващо пролуките в законите. Просто онези, които получават добри пари от незаконната търговия с дървесина, са намерили начин да не си оставят каруцата в калта.
На пресконференция природозащитна организация официално представи анализи за това колко губи държавата от недобрия контрол и от политическия и корупционен натиск. Анализи, с факти почти засекретени, защото които ги споделяли, се страхуват за … работата си. На същата тази пресконференция един държавен чиновник предложи как да бъде ограничен максимално незаконния добив. Като се намаляла площта на държавните гори. Ако те били само 5 на сто и общественият, публичният ущърб щял да бъде по-малък.
Каква стана тя? Не само циганските набези и незаконната сеч са проблеми, които някак си се решават на държавно равнище. Но се оказва се, че и няма последна битка.