Нов културен феномен се случва в театралното пространство чрез сдружението “Клас”, чийто бивш учител е Ивайло Христов. Личният почерк, мотивацията и умението да създадеш екип е отпечатъкът на големия актьор върху младите му продължители. Те имат амбицията да правят театър в нетеатрални пространства, лишени от сценична техника, сложни декори, разчитат единствено на артистично майсторство с тяло, музиката и знаци на светлината по него. Премиерата на “Мизантроп” по Молиер е сложно произведение извадено от контекста на епохата си – то се играе във бивша фабрика с амфитеатрално повдигнати столове, сложени върху палети. Минути преди това те бяха сглобявани от артистите Дарий Чавдаров и Ивайло Драганов – участници в пиесата. Освен тях сред ентусиастите са Кристина Ценкова, Юлиян Петров, Ева Данаилова, Светла Рангелова, Калоян Лулчев и др.
Преди да стигна до Алцест и персонажите, преобразени от режисьора Петър Денчев в съвременни герои, нека уловим пространството – необичайно за софийския културен ландшафт. Адресът: “Фабрика 126” са си софийските мелници и силози с борса от едно време – причудливи обеми и пространства, които влизат едно в друго по неочакван, почти фантастичен начин, за да се превърнат в приключение на духа. От 3 години фирма превзема едно по едно фабричните пространства и ги превръща в художествени произведения чрез осветление, оголени до тухла стени и причудливи обекти на дизайна. Концерти, купони, озвучителни експерименти – тук се вихри всичко, което ви минава през ум и е продукт на визуален професионализъм. Носи личният отпечатък на силно мотивирана фигура – Ценко Чапанов,който в добавка е и мениджър…
Но да се върнем в театъра – създадена през 1666 г., „Мизантроп“, една от прочутите „високи“ комедии на Молиер, – с остроумие и изобретателна ирония комедиографа удря неизтребими пороци: лицемерие, себелюбие, кариеризъм, ласкателството и притворството. Върху неуловимата граница между забавното и сериозното влюбеният Алцест жертва любовта си. С лекота Молиер връзва морала и фарсовата шега, възвишеното и площадното с универсалното във времето.
Петър Денчев, режисьор: Пространството като експеримент
– Работили сме по-свободно отколкото професионалния театър би си позволил да работи върху сложен класически текст. Средата ни предлага свобода, пространството като експеримент. Възможността е да се обживее то като театрално, всичко в представлението, произтича от него. И от актьора, от неговото тяло. Изваждаме съвременна история – жестокото разминаване между персонажите. Стилизацията на движенията се налага естетически. Изваждаме много смислови пластове и сюжетни обрати – единствено чрез арсенала на актьорския майсторлък. Няма други постановъчни хватки. Няма техника, осветлението е скромно, има приятно музикално оформление. Комедията на нравите разобличава дворцовото лицемерие. Но днес няма дворцово лицемерие, има лицемерие навсякъде – представлението е за разминаването между човешките души. За нонконформизма, за невъзможността хората да се съобразяват със социалните норми, със социалните порядки, с формулите. Алцест е благородният, възвишен комедиен образ, където смешното се пресича със смелостта и добродетелта. Не ни занимава маниеризма на тази епоха. Ние сме се опитали да извлечем есенцията на взаимоотношенията и философията на тази пиеса.
Аз съм гост режисьор. Сдружение “Клас” ме поканиха, бяха любопитни дали можем да създадем спектакъл по този необичаен текст. Беше ми приятно, защото живеем в среда, в която самоорганизацията е нещо много трудно. А тук се беше случило. Свикнали сме – директор на театър кани режисьор. Казва много те харесвам – искам да поставиш при мен ето тази пиеса която моя драматург намери преведохме, дадохме пари за авторско право. Ти ела прави тази пиеса. Ето ти състава от 54 човека избирай, гледай другите пиеси и избирай.
Тук такава презумпция и опция няма. Екипите в театъра много бързо се разпадат – тази амалгама е летлива. А тук – надявам се – и след тази ни работа, амалгамата няма да е летлива.
Актрисата Виктория Ангелова:Имаме екип, няма да се откажем
– Идеята за сдружението се зароди в последните ни години в НАТФИЗ след въпроса: сега накъде. Ние сме малка театрална трупа от 22 души, но екип. Професионалните театри се борят да го направят, а ние го имаме – работим качествено. Сдружението е продължение на взаимоотношения, изградени в академията. Правим свободен театър като начин на продуциране, като идея какво ще правим, как ще го правим и къде ще го правим. Ценим тази пълна свобода и не искаме да я губим. Трудно се прави такъв тип театър у нас. Проблеми, спънки има – това ни сближи.
Столична община, Христо Мутафчиев – председателя на Съюза на артистите, оцениха нашия първи проект и спечелихме субсидия от програма “Култура”. Уникално! Рядко с пръв проект се печели субсидия. Това наелектризира духа ни, мотивацията – повярваха в нас още преди да сме повярвали и ние самите в себе си. Страхотен тласък. Продължава търсенето на финанси – чрез приятели, много хора помогнаха да стигнем до успешна премиера, имаме костюми, грим, декор.
Трудност са навиците на зрителя, свикнал с меките столове по театрална “Раковска”. В извънтеатралното пространство стилът и режисьорските похвати са различни. Цел ни е да доведем публиката там. В европейските градове има традиция… Стилизираме идеите. Общи идеи, хъс, и силата да се справим с трудностите …
Хореографията на София Георгиева:Съвременен прочит
– Не сме търсили пластика от епохата, а изхождаме от особеностите на самия персонаж. И възможностите на актьора. Няма хореография, а стилизиране на актьорските движения, на актьорските жестове. Началото започва с танц. Беше приятно, работиш с хора, които не са танцьори – те придават много от себе си чисто натурално, не са обременени от заучени движения.
Сценографът Радостина Тодорова добавя:прочитът и в сценографията и костюмите също е съвременен, лаконичен…
Бъдещето
Сдружението е амбицирано да има и следващ проект, в който да се видят и останалата част от актьорите в екипа. Някои са познати в постановки на столични театри. Вероятно ще се играе и предишната им голяма пиеса, в която участва целия клас. Тя е коопродукция между НАТФИЗ, Бургаският драматичен и Младежкия театър, върху сцената на Младежкия – „Кавказкият тебеширен кръг”.
Лъчезар Лозанов
