Бил съм няколко пъти в Тоскана. Не, че не е хубаво, но от американските филми изглежда далеч по-впечатляващо. Вярно – старите каменни къщи и прекрасните лозя с винарни са уникални, но човек си казва: че то и у нас има прекрасни местенца. Без винарните и къщите, но ги има.
Както и да е – дори заради виното човек си струва да отскочи до тази италианска провинция. Там има какво да се види, но наред с Флоренция и Пиза задължително се отбийте през Сиена. При положение че извадите късмет да сте на 2 юли или 16 август, ще имате уникалната възможност да се насладите на неповторимото конно състезание, наречено тук Палио. За това събитие в обявения от ЮНЕСКО за световна културна ценност град се стичат туристи от цял свят. Всъщност състезанието датира някъде от средата на Х в. и в него участват най-добрите жокеи и коне от всички квартали (контради) на Сиена. Жителите на отделните контради поставят отличителни шалове, които ги идентифицират, а след конното състезание градът се превръща в огромна кръчма. По големите улици са подредени безброй маси и столове за удобство на всенародното пиршество.
При положение че попаднете ден преди Палио или сте там по време на състезанието, се въоръжете с търпение. Лудницата по калдъръмените улички е пълна и придвижването почти невъзможно, но затова пък е колоритно. Ако стане така, че се доберете по прочутия площад във формата на обърната мида Пиаца дел Кампо задължително полегнете по гръб на паважа, за да се насладите на красивото тосканско небе. Това „упражнение“ го правят най-вече млади пришълци отвъд Океана, но ако не ви се свиди да си изпоцапате дрешките, опитайте.
Другото, което задължително е редно да се види в Сиена, е катедралата, шедьовър на италианската готика, съградена от Андреа Пизано. За този храм говорят, че е просто като мраморна кутия за бижута. Това е напълно нормално, след като от векове Сиена е център на майстори – каменоделци. В този град се е зародило и банкерството, а местните се гордеят още с двама папи.
Тук са и две от значимите скулптори на Микеланджело. Сиена е и университетски център, но в дните около Палио това едва ли има някакво значение. Просто опитайте някой местен специалитет с чаша студено бяло вино и се насладете на неповторимата атмосфера. Тя не може да се преразкаже или опише.
Александър Гигов
