Народният вот роди сегментиран парламент. И постави много питанки пред народното представителство. Нищо чудно при това атомизирано общество. Друга тема е дали партиите постигнаха по-адекватно представителство или самият електорат. Което не е едно и също нещо по нашите географски ширини.
Разбъркаха се листите и не излязоха сметките на тези, които ги бяха редили. Десетина депутати влизат в парламента заради мажоритарния елемент в гласуването. Едно електорално кръстче отсрочи плановете за нечия парламентарна кариера…
Още на пръв поглед се вижда, че макар и със скърцане, сработи преференциалното гласуване. Замълчаха тези, които смятаха, че той е висока топка за електората ни, че се иска друга култура…
Дали това изравнява шансовете на пропорционалния и мажоритарния вот, е въпрос с повишена трудност и за специалисти.
Отстрани погледнато, на 5 октомври половината нация хвърли горещ картоф на депутатите и ги принуди да седнат на една маса с дневния ред на държавата. Което не бяха правили от Кръглата маса преди 25 години.
Особено любопитно е, обаче, какво мисли другата половина, която не отиде до урните. И защо не отиде. Анализът тепърва предстои.
