В непрогледната нощ над бушуващите мътни талази вода се спускат спасителите. Откачват се от лебедката и потеглят с лодка да търсят хората, изпаднали в беда. Намират ги и ги отвеждат на безопасно място.
Това не е холивудски екшън. То се случва повече от сто пъти по време на спасителните акции на ВВС при наводненията в страната. Научихме го от командира на ВВС, защото обществото не го знае.
Вече се срамуваме от думата героизъм. Не искаме да вярваме или нарочно не желаем да признаем, че и днес има герои, че не са само в някогашните читанки.
Твърде вероятно е, ако покажем истински забележителните личности на нашето време, много „знакови“ фигури да избледнеят „със страшна сила“ на телевизионните екрани. Българското кино пък обича да се занимава с някакви задръстени интелектуалци или объркани хора – „големите“ проблеми на „малките“ човечета.
А къде остават истинските дела на истинските хора. Те са тук и сега!…
