Тържеството на Съюза на българските писатели в ЦВК по случай Деня на будителите пробуди мисли за времето, когато СБП и военното министерство другаруваха творчески. Това беше времето на военната група на писателите, на престижните литературни награди на военното ведомство за поезия и проза и на конкурсите, които ставаха плацдарм за откриване на млади таланти. Години наред поети и писатели обикаляха поделенията и четяха на бойците стихове и разкази. Военното издателство печаташе книги на български писатели, които други издателства не смееха.
Това не е носталгия. Това е традиция, която трябва да се възроди по нов, модерен начин. Защото армията и литературата се крепят на ценности, на изконни духовни ценности. Те са най-мощната сила за развитие. Затова има опити да се омаловажава ролята на армията, а истинската българска литература изпадна от колесницата на модерното книгоиздаване.
Това тържество ми показа колко добре се вписват писателските дейности в една оригинална атмосфера, пропита с воинска доблест и чест, и спомени за славни победи по бранните полета. И не само това. Да не забравяме голямата наша традиция във военната литература.
