– Г-н полковник, какво бихте откроили като постижение на факултета за тези 20 години?
– Акцентът, който ми се иска ясно да прозвучи, са националните характеристики на обучението във факултета. Това означава да анализираш рисковете и проблемите от гледна точка на националната специфика, на пулса на обществото.
По този начин бихме могли да създадем способности, които са уникални за колективната система за отбрана в НАТО. Така нашите способности ще обогатят общите възможности за противопоставяне. Без този принос бихме изглеждали твърде безлични, ще бъдем едни изпълнители, няма да имаме самочувствието да вземаме решения. Именно тази национална даденост на обучението, върху която акцентираме, прави факултета уникален.
Фактът, че обучаваме едновременно цивилни и военни граждани, създава допълнителни възможности за комбиниране на наличните ресурси в страната, търсейки максимална ефективност. Така се създават допълнителни условия да може да бъдат изграждани новите способности.
Но пак повтарям, акцентът е върху националната специфика. Върху това, което кара българите да живеят хилядолетия тук, на тази земя. Това, което кара българите да познават не само своята територия, своите съседи, а и всички, които минават по пътя, свързващ Изтока и Запада, пътя, свързващ Юга и Севера, всички дисбаланси и пропорции, които, така или иначе, създават конфликтни ситуации, но и дават възможности за много успешно икономическо и културно развитие на нацията. Това е, което ние смятаме за важен акцент.
– По какъв начин факултетът успява да предаде на обучаваните високите понятия за патриотизъм, национална отговорност, за които обществото се сеща само в моменти на изпитания?
– С професионализацията на Българската армия в действителност обществото остана с усещането, че това е професия и едва ли не в професионалните задължения влизат понятията като саможертва, готовност да защищаваш другите, а не личният интерес. Понятия, които са въплътени в професията на военнослужещия – да служи на цялото общество.
Ще мине време и съм сигурен, че това, което се позабрави – връзката на армията с корените на обществото, с националните дадености и особености, няма как да не се прояви. Обществото няма много възможности да разчита на външни фактори. То има своите въоръжени сили и може първо на тях да се опре.
Смятам, че тази връзка ще бъде оздравена. С обучението на ученици, на студенти, с обучението на граждански лица в магистърски програми във военнообразователната система постепенно тази връзка ще се заздрави. Вярвам, че това ще бъде от полза и за въоръжените сили.
– Може ли Военна академия и вашият факултет да играят по-широка роля на център за обучение не само на хора от системата на отбраната, но и на сигурността като цяло?
– Не бих искал да ни разглеждат като център. Нашето образование кореспондира със системата за управление на въоръжените сили. То е адресирано само към стратегическото ниво. Да, вярно е, че най-високото ниво на управление има отговорности към управленските решения и действия на по-низшите нива – оперативно и тактическо. Но факултетът сам по себе си не би могъл да обединява и координира толкова голям обем от знания, умения и квалификация.
Трябва да работим в синхрон с другите учебни заведения. Нужно е да усъвършенстваме съществуващата военнообразователна система, така че всеки да носи своята отговорност, включително и факултетът.
– Каква е мисията на преподавателя от вашия факултет? Какъв специалист трябва да е той и какви послания да отправя към обучаваните?
– Нашият преподавател непрекъснато трябва да следи измененията в средата за сигурност, независимо от учебната дисциплина, която преподава. Трябва да може да насочва знанията към практическото им значение и употреба. Нужно е преподавателят да може да търси повишаване на ефективността на съществуващите структури за сигурност или структури в системата за отбрана.
– Какъв искате да видите факултета след още 20 години?
– Искаме той да е в крак с времето. Да може да дава изпреварващи знания за нашите обучавани. Да бъде използван по най-добрия начин като източник на военна експертиза от МО и от другите ведомства, от управленнието на страната като цяло.
Искаме да привличаме все по-качествени преподаватели, да успяваме да развиваме нашите кадри. И, разбира се, искаме повече реализация на нашите обучавани в професионален и в личен план, да намират лесно своята работа и да използват знанията и уменията, научени във факултета. Такова е нашето желание.
Андрей Рангелов
