Едва ли има премиер по света, който би бил щастлив първото заседание на неговия кабинет да е посветен на актуализацията на бюджета за текущата година при положение, че внасянето на разчетите за следващата закъснява с 10 дни. Именно това се наложи да направи правителството на Бойко Борисов на 11 ноември – да гласува промени в сметките на хазната за 2014 г. и да предотврати изплащането на „гарантирани“ депозити в КТБ на лица, които нямат право, тъй като са имали договор за преференциални лихви. Изборът на съставеното 5 дни по-рано правителство бе или да занули сметките от тази година и да започне на чисто догодина, или да замете под килима неизплатеното през 2014 г. и да го прехвърли за 2015 г. Бюджетът на една държава много прилича на семейния. И всеки от опит знае, че ако някоя сметка остане неплатена сега, завлича фамилните финанси към дъното буквално от утре. Затова кабинетът „Борисов“ реши да разчисти неизбежните плащания с разчетите за тази година и да започне 2015 г. без висящи стари сметки.
Какво трябва да се случи в КТБ? БНБ отне лиценза на банката на 6 ноември т. г. По закон изплащането на гарантираните от държавата депозити трябва да започне 20 дни по-късно, т.е. от 3 декември. „Оказа се, че и днешният ден е важен за спазване на сроковете за КТБ, затова решихме да приемем промените днес, а не в сряда“, обяви финансовият министър Владислав Горанов след заседанието на кабинета. По предварителни сметки защитени са около 3,7 млрд. лв. Известно е, че Фондът за гарантиране на депозитите разполага с 2,1 млрд. лв. Недостигът е близо 1,6 млрд. лв.
По закон дефицитът по държавния бюджет за тази година трябваше да е 1,336 млрд. лв., 1,6% от БВП. Сметките на Горанов са показали, че в най-добрия случай недостигът на хазната ще достигне 2,676 млрд. лв. Но това не е цялата дупка в бюджета за 2014 г. Към нея трябва да се добавят 200 млн. лв. недостиг на средства в Националния фонд към МФ, през който се правят разплащанията на средствата от ЕС. Въпреки актуализацията на разчетите на Здравната каса тази година с около 100 млн. лв., те пак са „на червено“ при това със 117-120 млн. лв. В резултат на всичко това очертаващият се дефицит на държавния бюджет е 2,993 млрд. лв., 3,7% от БВП.
Простичката аритметика сочи, че недостигът на фонда, плюс дефицитът на държавата правят общо 4,593 млрд. лв. Затова кабинетът „Борисов“ прие външният дълг на България да се увеличи от 18 млрд. лв. на 22,5 млрд. лв., или с 4,5 млрд. и да се тегли заем. Тук е мястото да припомним, че правителството на Пламен Орешарски вече тегли външен заем тази година за изплащане на еврооблигациите по преоформените през 2002 г. стари дългове на Тодор Живков. На 15 януари 2015 г. трябва да се платят книжа за 1,7 млрд. евро, или 3,315 млрд. лв. Миналата година парламентът разреши тегленето на 4,4 млрд. лв. нов външен дълг. С разликата от 1,085 млрд. лв. трябваше да покрие краткосрочен вътрешен заем от 800 млн. лв., с които бяха разплатени предсрочно държавните помощи на земеделските производители. С останалите се попълни фискалният резерв, който светеше „на червено“ с 3,7 млрд., след като по закон не можеше да пада под 4,2 млрд. лв.
Кой колко получава от хазната? На фона на описаните милиарди, меко казано, скромно звучат едни 278,9 млн. лв., които правителството на Борисов свидливо отпусна на 10 министерства и ведомства до края на 2014 г. На МВР – 125,7 млн. лв., фонд „Земеделие“ – 70 млн., МТСП – 50 млн. , МЗ – 24,2 млн., МРР – 16,4 млн., МП – 5 млн., МВнР – 3 млн., МЗХ – 16,4 млн., ВСС – 10 млн. , за европроекти – 77 млн. лв. Около 119 млн. лв. идват от спрените от служебния кабинет от програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Реалната актуализация е около 160 млн. лв. Както се казва: колкото – толкова.
Какво се случва в КТБ? Държавата й дава заем от 2 млрд. лв., който да върне, след като квесторите разпродадат активите й. По сегашните правила банката се продава като цяло предприятие. С промяна в Закона за гарантиране на влоговете се разрешава изкупуването на активите й на части. Горанов твърди, че било бързо и чисто. Ще видим. Затваря се и дупчицата в закона, през която могат да се промушат „най-скъпите“ на сърцето на акционерите на КТБ клиенти, получавали не обичайните 4-5% годишно, а 8-12%.Ползването на привилегиите на гарантираните депозити „се преценява към датата на сключване на договора за влог“ в банката, а не към датата, на която квесторите намалиха лихвите, пише в промените в закона. Оттук се канеха да се промушат големите депозитори. Освен това много банки ще изплащат гарантираните 196 000 лв., а не една, както е сега.
Татяна Иванова