Една от най-ярките звезди на европейското кино – Хана Шигула, бе официален гост на 55-ия международен кинофестивал в Солун. На бляскава гала-вечер в нейна чест тя бе отличена с Почетна награда „Златен Александър“ за цялостен принос към световното кино. А след това неостаряващата актриса и певица пя на живо от сцената на кинотеатър „Олимпион“ в съпровод на пиано. Неслучайно казват, че талантът няма възраст. Хана Шигула потвърди тази истина по най-ярък и безспорен начин със своя невероятен артистичен чар.
За живота и изключителната й екранна кариера разказва документалният филм „Каквато и да е мечта“ на режисьора Ан Имберт, показан същата вечер. Заглавието е заимствано от поема на големия френски сценарист Жан-Клод Кариер, посветена на Хана Шигула.
Актрисата е родена на 25 декември 1943 г. в Кьонигсшюте, Горна Силезия (сега Хоржув, в Полша). Звездата й изгрява през 70-те г. на миналия век, когато с ролите си в няколко знакови филма на Райнер Вернер Фасбиндер и Фолкер Шльондорф става икона на новото немско кино – най-яркото явление в германската кинематография след Втората световна война. Досега актрисата се е снимала в 94 филма, а сред тях блестят шедьоврите на Фасбиндер „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ (1972), „Бракът на Мария Браун“ (1979, „Сребърна мечка“ за най-добра актриса на „Берлинале“), телевизионната серия „Берлин, Александерплац“ (1980). Последният й филм с Фасбиндер „Лили Марлен“ (1981) слага начало на кариерата й като певица. Снимала се е още във филми на такива талантливи и бележити режисьори като Жан-Люк Годар („Страст“, 1982), Карлос Саура („Антониета“, 1982), Марко Ферери („Историята на Пиера“, 1983), Пал Шандор („Мис Аризона, 1988), Амос Гитай („Обетована земя“, 2004), Александър Сокуров („Фауст“, 2011) и много други.
В Солун Хана Шигула даде кратка пресконференция и отговори на въпроси на присъстващите чуждестранни журналисти.
– Бляскавата кариера в киното не засенчва ли успехите Ви като певица?
– Всяко изкуство има своя музика, а тя говори различно от думите. Когато бях дете, все още нямахме телевизия, само радио и от него в нашия дом идваха толкова различни гласове от целия свят. Аз бях невероятно въодушевена, исках да пея същите песни и един ден да стана певица. Сега вече знам, че е прекрасно да имаш в тялото си един такъв невероятен инструмент като гласа и с него да изразяваш себе си. Но пък киното ми даде друг неповторим опит и щастие.– Каква е ролята на Райнер Вернер Фасбиндер за изграждането Ви като актриса и за постиженията Ви на екрана?
– Когато става дума за Фасбиндер, днес все повече оценявам огромния му талант и място в немското кино. А когато става дума за мен в неговите филми, то е като сложно завръщане в миналото: понякога искам да съм отново млада, а понякога съм благодарна, че всичко това вече е приключило.– Според Вас, как се отразява славата на доказана и успяла актриса, когато трябва да поддържа завоюваните позиции?
– Казват, че красотата е в очите на този, който ни гледа. Но можем да кажем също, че ние изглеждаме така, както виждаме и отразяваме света около нас. Затова сме най-уверени въз основа на личния си опит. Големият аржентински писател Хорхе Луис Борхес казваше: „Аз съм една колективна фантазия“.– Вие сте имала шанса да се снимате във филми на бележити режисьори по време на сложни социални и политически събития, когато цяло поколение млади хора искаше да промени света. Имате ли своя формула за подобна житейска амбиция?
– Опитът ме е научил, че всичко съществено започва вътре в съзнанието и поведението на личността. Затова смятам, че ако искате да промените света, започнете първо от себе си.
Божидар Манов
