Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Президентът Владимир Путин се завърна по-рано от предвиденото от срещата на най-богатите – Г-20, и веднага в Москва започнаха да падат дипломатически глави.

Реципрочни действия

Експулсирането на полски дипломати, за което стана ясно още в понеделник, беше мотивирано от Москва като „симетричен отговор“ на аналогично действие от страна на Варшава. „За съжаление Полша предприе недружелюбни и необосновани стъпки. Във връзка с това руската страна прие адекватни ответни мерки и редица полски дипломати вече напуснаха територията на Русия заради дейност, която е несъвместима с техния статут“, се казва в съобщение на руското външно министерство. Полските дипломати са заподозрени в шпионаж.
По-рано Варшава изгони руски дипломати със същите мотиви. „За нас този случай е приключен“, посочи пред медиите в Брюксел полският външен министър Гжегож Схетина в отговор на въпрос относно експулсирането на заподозрени за шпионаж полски дипломати от Русия. Полското решение, което не беше обявено официално, беше взето малко след ареста на подполковник от полската армия и на полско-руски юрист, които бяха заподозрени, че работят за руското разузнаване. Не се споменава точният брой на експулсираните дипломати от двете страни.
Миналата събота РИА Новости съобщи, че служител на германското посолство в Русия е отпратен от страната. От руското министерството на външните работи заявиха, че експулсирането на германския дипломат е в отговор на враждебните действия на Берлин по отношение на служител на руската дипломатическа мисия в Германия.
Официален Берлин обяви, че германският дипломат е бил изгонен от Москва, след като руски дипломат, работещ в Бон, бил отзован заради медийни спекулации, че е шпионин.

Путин напусна Бризбейн набързо

Наблюдатели разглеждат действията на Русия и Полша като начало на втора „дипломатическа война“ между двете държави. Първата бе през януари 2000 г., когато Полша обяви за персона нон грата девет руски дипломати за действия, несъвместими със статута им. Русия взе реципрочни мерки.
„Войната“ обаче може да се разгледа и в по-широк аспект – като реакция на Москва на все по-нарастващата международна изолация, в която изпада Русия заради кризата с Украйна. В полза на подобно предположение е и случилото се на срещата на Г-20 в Бризбейн. Макар основна теми на клуба на най-богатите да беше търсенето на начини за подобряване на световната икономика, присъствието на руския президент Владимир Путин на форума отприщи вълна от критики срещу политиката на Москва към Киев.
Руският президент беше посрещнат хладно в Австралия, съобщиха световните агенции. Срещайки се с него, канадският премиер Стивън Харпър му е казал: „Подавам ви ръка, защото съм длъжен, но мога да ви кажа само едно – махайте се от Украйна“, съобщи Блумбърг, като се позова на прессекретаря на канадското правителство. Прессекретарят на Путин потвърди казаното от Харпър, но допълни, че отговорът на руския президент бил: „Това е невъзможно, защото ние не сме там“.
Местните медии излязоха с призиви към Путин да се извини. „Имаше известно нагнетяване на обстановката: реалната действителност и виртуалната реалност в средствата за масова информация силно се разминават“, коментира Путин.
Отпътуването на руския президент бе предшествано от трудни разговори в кулоарите на форума с германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Дейвид Камерън. Пред руски медии той се оплака, че не е удовлетворен от двустранните си срещи, защото събеседниците му го обвинявали за неща, които са извън неговия контрол, предаде ДПА.
На практика почти целият първи ден на форума в събота мина под знака на събитията в Източна Украйна, където проруските сепаратисти, поддържани от Москва, воюват с правителствените войски. „Доволен съм и от резултатите, и от атмосферата. Американският президент Барак Обама обвини Русия за инвазията в Украйна, а британският премиер Дейвид Камерън предупреди за евентуален „замразен конфликт“ в Европа. Няколко западни страни отправиха закана за по-нататъшни санкции, ако Русия не изтегли войските и въоръжението си от Украйна, но впоследствие се отказаха от намерението си.
Не особено приятелската атмосфера принуди Владимир Путин да отпътува по-рано от Бризбейн. Това стана преди огласяването на заключителния документ на форума. Пристигнал на пистата, той се ръкува с двама мотоциклетисти от ескорта и се снима със служители по сигурността, съобщи АФП.

Явно натискът е бил осезаем

тъй като преди да напусне срещата на Г-20, Путин каза, че е възможно решение за Украйна, но не конкретизира какво има предвид. На тръгване руският държавен глава каза, че атмосферата на форума е била „конструктивна“ въпреки разминаването между позициите на Русия и останалите страни от Двадесетте по някои въпроси. Путин похвали домакина – австралийския премиер Тони Абът като добър модератор на срещата. „Много благожелателно ни приеха тук“, коментира на тръгване той в отговор на въпрос, не е ли почувствал натиск от страна на западните си колеги.
Ситуацията беше обобщена от британския премиер Дейвид Камерън, който заяви, че Европа и САЩ са изпратили ясно послание на руския президент Владимир Путин, че страната му ще бъде изолирана от световната общност, ако кризата в Украйна не бъде решена.

LA DUMA RATIFICA LA ANEXIÓN DE CRIMEA Y SEBASTOPOL A RUSIA Сергей Лавров: Не сме виновни ние

В сряда първият дипломат на Русия Сергей Лавров произнесе пред Думата програмна реч, в която покрай другото очерта гледната точка на Москва относно конфликта в Украйна. Той заяви, че опитите да се представи Русия като страна от конфликта в Украйна, са контрапродуктивни и нямат шанс за успех. Руският външен министър призова украинските лидери да продължат преките преговори със сепаратистите в източната част на Украйна. „Като следваща стъпка призоваваме за установяването на стабилни контакти между представители на Киев и Донбас с цел постигане на взаимно приемливо споразумение“, каза Лавров.
Украинските власти нямат намерение да водят преговори с руските наемници, окупирали Донбас, контрира премиерът на Украйна Арсений Яценюк. „Преки преговори с вашите наемници ние няма да водим. Ако искате мир, изпълнявайте Минските споразумения. За гарантиране на постигането на мир е нужен този формат, който е приемлив за целия свят и на първо място е приемлив за Украйна“, заяви Яценюк.
По отношение на Крим Лавров отговори твърдо: „Крим е неделима част на Русия и ние носим пълната отговорност за него“. Полуостровът се оказа и основният препъникамък в преговорите между руския първи дипломат и е германския му колега Франк-Валтер Щайнмайер във вторник. Руският министър намекна, че въпреки тези различия, „партньорите“ на Русия приемат, че Кримският полуостров, анексиран от Русия през март, няма да бъде върнат на Украйна.
Другата точка, която раздели двамата, е твърдението на Запада, че споразумението от Минск за прекратяване на огъня е многократно нарушавано. Това накара в сряда Лавров пред Думата хем да обърне палачинката, хем да опита да запази позиции. Той заяви, че Москва не носи вина за напрежението в отношенията с Брюксел заради украинската криза. „Настоящата негативна тенденция в международните работи не е наш избор“, каза Лавров. „Няма реална алтернатива на взаимноизгодното и равно сътрудничество между Русия и Европейския съюз, твърде много неща ни свързват“, добави той. Според него украинската криза е следствие на провежданата от последните 25 години политика на Запада за укрепване на собствената си сигурност в ущърб на сигурността на други държави.

Боряна Радева

Най-ново

Единична публикация

Избрани

15 юли 2024