Кайл Мизоками живее и работи в Сан Франциско. Авторът публикува статии в такива издания като The Diplomat, Foreign Policy, War is Boring и The Daily Beast. Мизоками е един от основателите са Japan Security Watch-блог, който е посветен на въпросите на отбраната и безопасността. На снимката, която публикуваме, авторът е в реална бойна обстановка. Той е бил в много военни точки по света. През октомври т. г. той публикува в същото издание – The Naational Interest, САЩ статията „Мечката без нокти“. Октомври е плодовит месец за Кайл Мизуоки – негови са статиите „Руската мечка умее да плува“ и „ Възможните недоглеждания на новата студена война“. Интересно е виждането му за т. нар. мека сила на Европа – за нея той пише в статията си „Не толкова обикновената истина за меката сила на Европа“. Това, което пише той в поредната си публикация, засяга въпросите на състоянието на сухопътните войски в света, като той ги назовава наземни. За нас те си остават сухопътни.
Да се състави рейтинг на най-мощните сухопътни войски на планетата, не е никак лесна задача. Така започва публикацията си Кайл Мизоками. Всяка страна има своето уникално положение в областта на безопасността, която й определя по съответен начин състава на въоръжените сили като цяло и наземните (сухопътните) сили в частност.
Географските, политическите, дипломатическите и финансовите въпроси определят размера на сухопътните сили. Намират ли се тези страни в неблагоприятно обкръжение, както е това в Индия, Афганистан или Йордания или те имат добри съседи, както е със САЩ, Люксембург и Канада? Фокусирани ли са те върху изпълнението и решаването на задачи на техните територии извън страната или са готови да действат и в двете направления? Какви военни разходи може да си позволи всяко едно правителство на тези страни?
Един от резултатите на края на Студената война е този, че тежката военна мощ се премести на изток. Британската армия планира да съкрати своя състав – през 1990 г. нейната численост е 120 000 души, а през 2020 г. ще останат само 82 000. Числеността на френската армия ще бъде съкратена от 236 000 души през 1996 г. до 119 000. Най-голямото съкращаване на личния състав на сухопътните войски стана в Германия, където армията бе съкратена от 360 000 души през 1990 г. на 62 000.
В същото време някои армии в Азия значително превишават числеността от половин милион души – сред тях са Индия, Пакистан, Северна Корея, Южна Корея и Китай. Не бива да бъдат подминати и Миянма, Иран и Виетнам, доколкото тези страни разполагат с армии, които по численост, в крайна сметка, са пет пъти по-големи от сухопътните сили на Германия.
Численият състав не е основният показател. В състава на сухопътните войски на Северна Корея по официални данни и експертни оценки има 950 000 души личен състав. Въпреки това севернокорейската армия вече е остаряла и не е способна да оказва влияние с наземната си военна мощ извън пределите на Корейския полуостров. Има и още нещо: само технологиите не осигуряват решението на всички проблеми.
Способна ли е 62-хилядната немска армия да разгроми индийската армия, чийто състав е 1, 1 млн. души? Вероятно, не бива по този начин да се прави оценка на сухопътните сили. Ако сменим местата на двете армии, то потребностите на всяка една от тях от тези страни няма да бъдат напълно удовлетворени. Като имаме предвид всичко споменато досега, ето рейтинга на петте най-мощни сухопътни армии на нашата планета.
САЩ
Безапелационен лидер на наземни войски са САЩ. В състава на армията влизат 550 000 военнослужещи, повечето от които имат натрупан опит в бойни действия и помощ им оказва съвременното оборудване, което е създадено с използването на последните научни достижения. Към това се прибавя и надеждна логистична система. Като резултат от всичко това САЩ притежават единствените в света сухопътни сили, които са способни да водят бойни операции в състав от няколко дивизии зад пределите на своето полушарие. Основата на сухопътните войски на САЩ е от десет бойни дивизии, които се поддържат от незначително количество бойни бригади. В състава на всяка дивизия влизат три бронетанкови бригади, механизирана пехотна бригада, бригада лека пехота, бригада бойни бронирани машини Stryker, въздушно-десантна бригада и въздушно-щурмова бригада. Към това трябва да бъдат прибавени още една авиационна и една артилерийска бригада. В състава на дивизията влизат от 14 000 до 18 000 военнослужещи, като се определя това какъв тип е всяко едно отделно подразделение.
Сухопътните сили на САЩ все още действат на т. нар. наземни системи на въоръжение, които са известни като „Голямата петорка“ (Big 5), които са разработени в годините на управлението на Картър-Рейгън. В нейния състав са основният боен танк M1 Abrams, бойната машина на пехотата M2 Bradley, ударният вертолет AH-54 Apache, реактивните системи за залпов огън М 270 и зенитно-ракетните установки Patriot – всичките те са намират в строя вече 30 години. Широката модернизация позволява да се поддържа на високо равнище тяхната поразяваща възможност, а така също и значимостта на тези системи на съвременното бойно поле.
Значителна част от американската армия е съставена от силите със специално предназначение и подразделенията от диверсионно-десантен тип „командос“. В състава на силите със специално предназначение на армията на САЩ влизат три диверсионно-разузнавателни батальона рейнджъри, седем групи със специално предназначение, сравнимият по състав с бригада 160-и авиационен полк за специални операции, а така също отряд със специално предназначение „Делта“ (Delta Force). Общата численост само на командването на специалните операции на САЩ (Army Special Operations Command) е 28 500 души.
Народно-освободителната армия на Китай
Китайска армия – това е официалното название на сухопътните сили на Народно-освободителната армия на Китай, е най-голямата армия в Азия. В нейния състав влизат 1, 6 млн. военнослужещи, а нейната задача е да осигурява безопасността на границите на Китай, а така също и в предвиждането на възможностите на наземната военна мощ в съседни региони и все повече в глобален мащаб.
Войната в Персийския залив през 1991 г., в хода на която САЩ и създадената от тях коалиция от съюзници, бързо се справи със значително по-многочислената армия на Ирак, шокира китайското военно ръководство. Китайската армия традиционно се опира на личния състав. Въпреки това подобен подход бе поставен под съмнение от прогреса в областта на технологиите. Като резултат от всичко това сухопътните сили на Китай претърпяха съществени промени през последните две десетилетия. Личният състав бе съкратен с няколко милиона души. Броят на полевите армии и ударните дивизии също бе намален значително. В същото време бързият икономически растеж на Китай му позволи в кратки срокове да увеличи разходите за отбрана, също и за модернизация с използване на върхови технологии.
Китай дава предимство на военноморските и военновъздушните сили, но това не й попречи да получи поредица от съвременни системи за въоръжение. Танковете тип 99 през последното десетилетие няколко пъти бяха съществено модернизирани, доколкото китайската армия се опитва да разработи и да приеме на въоръжение танк, който може да бъде сравняван с американския M1 Abrams. Започнаха и доставките на първия китайски ударен вертолет WZ-10. Въпреки че бе осигурено ново оборудване, китайската армия все още има въоръжение огромно количество остаряло оборудване в действащите части, в това число и танковете тип 59. Пълната модернизация ще отнеме най-малко още едно десетилетие, а може би и две десетилетия, доколкото темповете на ръста на китайската икономика намаляват.
Ключова роля за китайските сухопътни войски имат силите за бързо разгръщане. Съединенията на китайската армия могат да бъдат задействани на границата с Индия в Хималаите, в районите, които граничат с Източно-Китайско и Южно-Китайско море, а така също и за нахлуване в Тайван. Като допълнение трябва да се има предвид и това, че към бронетанковите, механизираните и пехотните подразделения, които влизат в състава на силите за бързо разгръщане, армията на Китай разполага с три въздушно-десантни дивизии и три бригади за морски десант. Освен това дивизиите, които са разположени в Шенянския военен окръг, могат да бъдат срочно задействани за осигуряване на безопасността на границата със Северна Корея или даже да бъдат използвани вътре в страната.
Индийската армия
Индийската армия наброява 1, 12 млн. военнослужещи и е втората по численост в Азия. Индия, разположена между своите традиционни съперници Пакистан и Китай, се нуждае от сухопътни сили, които да са способни да осигуряват защита на доста дългите териториални граници. Действащите в страната местни въстаници, а също и нуждата да се осъществяват операции на територията на страната с население от 1, 2 млрд. души, принуждава Индия да има значителни въоръжени сили с голямо количество пехотни подразделения.
Най-добрите дивизии на индийската армия са разпределени между четирите ударни корпуса, три от които са разположени на границата с Пакистан и един – на границата с Китай. Индия разполага и с две морски десантни бригади, 91-ва и 34-а пехотна бригада, а има на свое разположение три десантни батальона и осем батальона със специално предназначение.
В индийската армия беше осъществена модернизация в продължение на последното десетилетие, чиято цел бе преди всичко да се повиши ефективността на използването на обикновеното въоръжение в случай на конфликт с Пакистан. Т. нар. доктрина „студен старт“, в съответствие с която ударните корпуси на индийската армия са длъжни да бъдат в състояние за кратък период от време да извършат настъпление срещу Пакистан, изисква висока мобилност на армейските части, които са разположени по протежение на западната граница. Индийските танкове Arjun, танковете руско производство Т-90, а така също американските вертолети AH-54 Apache ще бъдат използвани за нанасяне на поражения на пакистанската армия още до началото на използването на ядрено оръжие.
Възходът на Китай и това че Индия разглежда като нарушаване на своите граници в Хималаите, заставиха Ню Делхи да разположи допълнително 80 000 военнослужещи на границата с Китай. Това е толкова, колкото британската армия ще има през 2020 г.
Руските наземни войски
Руските наземни войски бяха сформирани от остатъците на Съветската армия. След разпадането на СССР през 1991 г. много от подразделенията просто бяха включени в състава на руската армия. Заради продължилото десетилетия недофинансиране много от подразделенията на руските сухопътни войски все още са оборудвани с въоръжение от съветски период. Руските сухопътни войски получават и в съответствие със съществуващите планове ще продължават да получават голямо количество ново и съвременно оборудване.
Числеността на руските сухопътни сили са 285 000 души – това е примерно половината от числения състав на американската армия. Сухопътни сили на Русия са достатъчно добре оборудвани и напълно механизирани. Въпреки това самите пространствени размери на Русия (един военнослужещ се пада на 60 квадратни километра от територията на федерацията) означава, че концентрацията на сухопътни сили не е голяма.
Това че сухопътните сили на Русия са с относителна малочисленост, тези сили натрупаха значителен боен опит след края на Студената война. Този опит бе натрупан по време на неуспешните операции в Чечня в началото на 90-те години, а така също в следващия период, като се стигна до сегашния конфликт в Украйна.
Руската армия получи като наследство от Съветския съюз въздушнодесантни части, а така също и подразделения на морската пехота. Количеството на дивизиите морска пехота към средата на първата декада от 2000 г. беше съкратено от шест на четири. Съставът на дивизията е 6000 военнослужещи, което не е никак много, но въпреки това тези подразделения са високо мобилни и са оборудвани с бойни машини за десант. Руските морски флотове си разпределят примерно 9000 морски пехотинци и формално те са съставна част от военноморските сили.
Руските наземни сили след няколко години ще получат нови танкове – универсалните бойни ударни платформи „Армата“. Тези машини са пробив по сравнение с танковото наследство Т-72, Т-80, Т-90, бойните машини на пехотата и бронетранспортьорите. Комплексите „Армата“ – това е съвършено ново семейство въоръжение, универсална платформа, която е способна да изпълнява функциите на танк, бойна машина на пехотата, артилерийска установка и машина за техническо осигуряване.
Британската армия
Макар по световните стандарти британската армия да се счита за неголяма, вероятно може да се счита, че е най-боеспособната в Европа. Тя е добре балансирана и включва лека пехота, десантни войски, бронетанкови, механизирани и авиационни подразделения – всичко това й позволява да изпълнява най-различни операции.
Британската армия сега наброява 120 000 военнослужещи. В британските сухопътни войски към 2020 г. ще бъде извършена реорганизация, като количеството редовни военнослужещи ще бъде съкратено до 82 000, но заедно с това ще се повишава ролята на резервистите. Към 2020 г. разполагането на сухопътните войски на британската армия ще обхване седем бригади – една бригада въздушен десант, три бронетанкови механизирани бригади и три пехотни бригади.
Както и в американската армия, британските сухопътни сили са въоръжени с модернизирани системи, които са останали като наследство от периода на Студената война. Основният танк Challenger II и бойната машина на пехотата Warrior са на въоръжение в механизираните части. Те са проверени и надеждни, но въпреки това те постепенно остаряват и в един определен момент те ще трябва да бъдат заменени, за което ще са необходими доста средства.
Подразделенията с особено назначение и тези за специални операции в състава на британската армия се неголеми подразделения, но те се едни от най-добрите в света. Британската армия разполага с три десантни батальона в състава на 16-а въздушнодесантна бригада, а така също и със знаменития в цял свят 22-ри полк на специална въздушна служба (SAS). Освен това 8000 кралски морски десантчици, които й представят сухопътните сили, се намират под управлението на кралските военноморски сили и са способни да развърнат три десантно-щурмови бригади командос.
Велин Яворски
по материали от интернет
