Не че парламентът е зациклил, но коалиционна политика в такъв формат си има една хубава и (поне) две лоши страни. А ние нямаме опит в този висш пилотаж – да правим парламентаризъм, като ходим по тънкия лед, на който са цели осмина играчи.
Осем гледни точки са се преплели, сблъскали и разминали, докато на закрито заседание е изслушван председателят на ДАНС. Поискана е и оставката на шефа на службата. А поводът за изслушването е достатъчно сериозен и с пряко отношение към националната сигурност. Целокупното общество очакваше отговор на въпроса има ли спящи клетки на радикален ислям в България. Защото то и така гледаше на събитието – отвън, през телевизора, като на екшън. Докато командосите търсеха доказателствата за това в ромската махала на Пазарджик.
И ако драгият зрител има право да чака развръзката на топло, всички институции с отношение към темата национална сигурност не могат да си позволят лукса да научават нещата от медиите. А на най-високо ниво да анализират заедно рисковете и заплахите за държавата. И къде другаде, ако не на най-високо място – в парламента, президентството и в изпълнителната власт.
Вчера депутатите правиха повече политика, отколкото говориха за стратегия за сигурност в новите геополитически реалности, които чукат отдавна и на нашата врата. А на теория всички знаем, че сигурност на парче не се прави.
