Боец, който в свободното си време преследва дивеч по ловните полета или фучи на мотоциклет из родината, служи в Карлово. Редник Стоян Трифонов бие крак в строя на 61-ва механизирана бригада в Карлово. От четири години е автоматчик в Града на Левски, след като година е бил артилерист-гаубичар в Асеновград.
Не е от военен род, никой от близките му не е бил униформен. Естествено, 24-годишният боец няма как и да е служил в наборната казарма, каквато няма от 2008 г. В строя на професионалните воини обаче го довело силното му желание да се заеме с професията на военнослужещия и да стане един от хилядите хора под пагон в Сухопътните войски.
Обществото не познава достатъчно Българската армия и е много скептично настроено към нея, откровен е боецът. По думите му, мнозина у нас мислят, че хората във войската само взимат пари от държавата и нищо не правят за нея. Като цяло мнението за армията от гледна точка на обществото не е добро, не е на такова ниво, каквото би трябвало да бъде, отчита реалностите редникът.
Но какво да се направи? Повече трябва да се говори за армията, но не да се съобщава само за лошите неща – кой карал пил, кой се замесил в сбиване и т. н., а да представят на показ повече занятията, делниците, празниците и постиженията на Българската армия, казва редник Трифонов. Той е категоричен, че е нужно да се намират добри думи за войската, като нейното значение за страната да се представя много по-активно и убедително пред населението.
Денят му протича, както на всички останали хора под пагон. Сутринта започва със „Строй се, преброй се!“. Следва физическа подготовка – един или два часа. После идва ред на тактиката и на тренирането на различните аспекти от службата на боеца.
Водим занятия, интересно е, споделя редник Трифонов. Някои подготовки са в чужбина. Участваме в занятия с колеги от други нации – американци, грузинци, албанци, обяснява редникът. При съвместните тренировки и обучения винаги се научава нещо ново и полезно за службата ни, категоричен е той.
Вниманието трябва да се насочи към модернизацията и превъоръжаването на армията, убеден е воинът. Според него това е пътят, хората в строя да станат по-отдадени на професията, по-пълноценни и по-ефективни в службата си.
В свободното си време хваща пушката и тръгва на лов, особено сега, в сезана на едрия дивеч. В почивните дни през лятото пък не слиза от мотора. С приятелката му обикалят на екскурзии красивите кътчета на родината.
Смята, че не е нужно да прави реклама на военната професия. Който иска, нека дойде в строя, да се пробва да служи в Българската армия и да намери собствената си мотивация, убеден е редникът.
Но когато човек тръгне по този път, трябва да си изпълнява задълженията 100-процентово, изтъква той. И е убеден в едно – че никога не е късно да вървиш и да следваш целта си.
Андрей Рангелов
