Преди 95 години, след Голямата война, България се оказва на страната на победените. И Ньой я лишава от армия.
Само непобеденият български боен дух успява постепенно, „тайно и полека“ да възкреси войската през 30-те. И страната ни не е прегазена от Втората световна.
Сега, под валяка на финансовия недостиг, отново има аспирации за съкращения. Но в счетоводителските сметки се губи целта на занятието, тоест – политиката. Която всъщност трябва да е водеща, насочвана от здравия разум.
Армията ни пази от външните заплахи, а те днес са много, разнопосочни и ненадейни, прицелени не само в нас, но и към НАТО, ЕС и устоите на цивилизацията.
За разлика от Ньой, когато все пак се подписва договор и поне няколко години страните го спазват, то сега положението около нас и нашите съюзници е дори по-зле. И който посяга на армията, всъщност посяга на бъдещето си.
