Някога вестоносците били защитени от писани и неписани правила – никой нямал право да посяга на тях, независимо дали носят добра или лоша вест. Не били редки случаите, когато вбесен високопоставен получател на лоша новина посочвал нещастния й приносител и кресвал: „Убийте вестоносеца!“.
Лошата вест за бюджета за 2015 г. е, че през последните години сме изяли собственото си бъдеще под формата на кредити и дефицити. Сега ни се очертава живот назаем. Независимо че не е записана дословно в проектобюджета за догодина, тази констатация строи духа на доклада към разчетите на хазната. Проблемът е, че кривите сметки на предишното правителство висят като воденичен камък на шията на сегашния кабинет, който волю-неволю трябва да ги оправи.
Спиралата на дълга
Само за лихви и дългове, на които падежът им е през 2015 г., са необходими 6,5 млрд. лв. От тях догодина неотменимо трябва да върнем 4,2 млрд. лв. стари кредити, чийто ефект днес никой не вижда, а и е трудно да си спомни за какво сме ги взимали. В тази сума влизат онези 3,5 млрд. лв. краткосрочен заем, изтеглен на „ура“ миналото лято от вътрешния пазар покрай банковата криза, който трябва да върнем до края на 2014 г. Отделно кабинетът трябва да върне други 700 млн. лв. със срок на погасяване 2015 г. Общо за цялата следваща година бюджетът ще плати 845 лв. само за лихви по борчовете.
Към всичко това трябва да прибавим 2,5 млрд. лв. дефицит за следващата година, който няма откъде да покрием, освен да емитираме нов дълг. Тази констатация тревожно ни връща към 90-те години, когато вземахме кредити, за да покрием стари задължения. Тя ни напомня за дълговата спирала, която докара страната дотам, че преди въвеждането на валутния борд държавата имаше над 3 трилиона лева вътрешен дълг и около 10 млрд. долара външен.
Няма учебник по финанси, който да не предупреждава, че върхът недалновидността е да вземаш пари назаем, за да върнеш старите си борчове. А също, че ако все пак човек е поставен пред неизбежността да го направи, най-добре е да инвестира в начинание, което ще носи доход. Разбира се, пари за инвестиции няма. От началото на световната криза през 2008 г. чуждите вложения у нас – основния източник за растеж на една икономика, са паднали от 8 млрд. евро до под 2 млрд. годишно. Резервният парашут на нашето национално стопанство са средствата от ЕС. Те обаче вървят със задължителното съфинансиране от държавата. Затова в бюджета за 2015 г. кабинетът е предвидил 1 млрд лв. заем от Европейската инвестиционна банка именно за осигуряване на съучастието на България в оперативните програми на ЕС.
За да закръглим сумата, която 2015 г. ще вземем назаем – 8,1 млрд. лв., трябва да споменем онези 400 млн. лв., които кабинетът смята да задели като буфер във фискалния резерв. Капка в морето от задължения.
Кредит срещу бъдещи заеми
Звучи направо потискащо, обаче към днешна дата дори не можем да преживеем до времето, когато ще можем да емитираме еврооблигации на международните пазари. Затова правителството постигна вече споразумение за мостово финансиране от четири банки – Уникредит Булбанк, Сосиете Женерал Експресбанк, английската HSBC и американската CITI. Те ще ни отпуснат на първо време 3,5 млрд. лв., с които държавата да изплати гарантираните депозити в КТБ, да покрие дефицита за тази година и да закърпи положението до март-април догодина, когато започват да постъпват по-сериозни суми в бюджета от данъци. Този заем ще бъде погасен с еврооблигациите, които ще емитираме по-късно.
Повечето хора от личен опит знаят, че
няма подходящо време за вземане на заем
Но щом като сме я докарали дотам, редно е да кажем, че може би моментът е подходящ за това. Заради санкциите покрай кризата с Украйна от световните пазари е отрязана Русия – един големите потребители на финансов ресурс.
Така че, фигуративно казано, пари има, а цената им е ниска. България все още е надежден клиент, защото обслужва редовно заемите си и защо делът на външния й дълг като процент от БВП е нисък.
Според анализите на институциите, които предлагат свободни средства на световните пазари, вероятността от фалит на нашата страна е едва 2,2%. Именно този коефициент е базата, на която се определят надбавката по лихвите по кредитите. Накратко, имаме шанс да емитираме книжата си при много изгоден лихвен процент.
Кръцни-срежи
Тъжно занимание е четенето на бюджетите за тази и проекта за следващата година. Първите разчети за 2014 г. много напомнят тото фиш, в който няма познато нито едно число. Затова бяха актуализирани не един, а два пъти. Причините, както беше прието преди промените да се казва, са в международното положение. Като се започне от срива в цената на петрола, който доведе до свиване на приходите от акциз и ДДС, мине се през кризата в Украйна и санкциите срещу Русия, и се стигне до нищожния растеж в ЕС, основен партньор в износа на България.
Основният проблем обаче бе в това, че правителството на Пламен Орешарски прие мечтаното за реално. Политическото клише на това е „надценени приходи”. Може да звучи скучно и дори досадно, но разминаването межда надеждите на предишния кабинет и реалностите на живота доведе до 2,1 пъти по-висок дефицит от предвиденото.
В края на миналата година са разчетени приходи от 19,262 млрд. лв. за 2014 г., които преди седмица бяха коригирани на 18,200 млн. лв. За 2015 г. са заложени 18,234 млрд. лв. Тези 34 млн. отгоре съвсем не оставят усещането за оптимизъм. Сумата е по-малка дори от коледните надбавки за пенсионерите с най-ниски доходи – 50 млн. лв. Но, какво да се прави, такива са възможностите на икономиката ни.
С над половин милиард са се сринали постъпленията от ДДС – от 8,281 млрд. по първоначални разчети за 2014 г. на 7,694 млрд. Догодина, с малко повече късмет, можем да съберем 7,741 млрд. Акцизите също вървят надолу – от 4,377 млрд. лв. на 4,060 млрд. През 2015 г. евентуално може да постъпят 4,180 млрд. лв.
Намаляват приходите от данък печалба на фирмите. В първия бюджет за тази година са заложени 1,574 млрд., които падат на 1,511 млрд. след корекцията. Догодина в хазната може да влязат 1,551 млрд. лв.
С малък ръст е само данък общ доход. Тази година е предвидено да внесем в хазната 2,632 млрд. лв. Очаква се реално да бъдат събрани около 40 млн. лв. повече. За 2015 г. са заложени 2,754 млрд. Едва ли сме станали по-съвестни по отношение на бюджета, но пенсионните и здравните осигуровки ни подтикват да обявяваме голяма част от истината за доходите си.
Житейски погледнато, разходите ни притежават удивителната склонността да растат с темпове, които приходите трудно догонват. Ако съдим от бюджета за тази и следващата година, на ниво държава, положението е същото. Миналата година правителството е сметнало, че хазната може би ще успее да се вмести в 9,899 млрд. лв. разходи. Преди седмица стана ясно, че ще са необходими поне 10,178 млрд. лв. В резултат на това предвиденият дефицит за 2014 г. скочи от 1,336 млрд. лв. на 2,846 млрд. Въпреки възраженията на всички министри, които се оплакват, че парите им са тотално орязани, финансист номер едно Владислов Горанов е отпуснал 9,062 млрд. лв. за разходи за 2015 г.. Макар да ряза колкото можа, финансовият министър не можа да свие дефицита под 2,309 млрд. лв. Но пък е твърдо решен да го брани до край.
Любопитна е оценката на Горанов за разчетите на държавата за догодина. „Рамката на Бюджет 2015 и параметрите на прогнозата до 2017 г. са изготвени на база консервативна прогноза за основните макроикономически показатели, реалистична оценка за приходите, както и при рестриктивно планиране на разходите.”. Звучи като нон сеснс, но такива са реалностите.
Татяна Иванова
