– Г-н министър, в какво състояние заварихте Министерството на отбраната? В състояние ли е Българската армия и отбранителната система като цяло да гарантират суверенитета на страната?
– Разговорите, свързани с отбранителната политика, се водят не само в рамките на НАТО. Винаги сме разглеждали нашата отбрана в системата на колективната отбрана, която е част от НАТО и членството ни в Европейския съюз. Присъствах преди дни на срещата на министрите на отбраната на страните членки на ЕС в Брюксел и участвах в този дебат. Струва ми се, че в днешната среда е особено трудно да се прави един дългосрочен анализ. Такава беше и констатацията на другите колеги. Вече е много трудно да се правят каквито и да било дългосрочни анализи с оглед на това, че средата за сигурност се променя непрекъснато. В този смисъл считам, че трябва да продължим още по-тясна и сериозна интеграция с нашите съюзници в НАТО и партньорите ни в ЕС.
– В момента Народното събрание обсъжда проектобюджета за 2015 г. МО не съгласува намаляването на средствата за отбрана. Такова е и становището на президента Росен Плевнелиев. Вчера получихте подкрепа и от депутатите от Комисията по отбрана. Очаквате ли аргументите за запазване на досегашните нива на разходите за отбрана да бъдат чути и приети от парламента при окончателното гласуване на бюджет 2015?

– Аргументите бяха чути. Още на заседанието на Министерския съвет изразих нашия протест. Вчера имах среща с Комисията по отбрана към парламента, а това беше тяхното първо заседание. Останах изненадан, че получих подкрепа от абсолютно всичките й членове. Нямаше никакви политически настроения. Всички погледнаха отговорно на възможността бюджетът на отбраната да бъде по-голям от този, който предварително е предложен от МФ. Получихме ясна и категорична подкрепа. По време на срещата се разбрахме с председателя на комисията о. з. ген. Михо Михов да се срещнем с министър-председателя, за да изложим още веднъж аргументите си. Поели сме ангажимент на срещата на върха в Уелс през септември да увеличаваме бюджета за отбрана, като до 2020 г. се стремим да достигне 2% от БВП. Като отговорна държава, като активен член на НАТО трябва да спазваме задълженията и ангажиментите си към Алианса. От друга страна разбираме колко е тежко икономическото положение. Докато водихме разговори в МС по време на заседанието, премиерът попита: „От кого да вземем? Това са парите, с които разполагаме“. Разбираме и този аргумент, но не бих се съгласил с бюджета в този му вид. От друга страна, напомних и в МС, и в Комисията по отбрана, че имаме споразумение – управленска програма, в която много ясно е записано, че ще запазим състава и числеността на Българската армия. Не мога да отстъпя и на крачка от това. Разговорите продължават и съм оптимист, че ще постигнем повече.
– Може ли да се каже, че ще бъде запазен досегашният състав на БА и МО, тоест – няма да има съкращения?
– Нямам никакво намерение да отстъпвам от това, което съм подписал и декларирал – запазване на числеността на Българската армия!
– Медиите широко отразиха срещата Ви с Комисията по отбрана в парламента, но сигурно е останало нещо скрито. Какво е то? Дали не е идея, откъде може да се намери резерв, за да се запази поне колкото тазгодишният, бюджетът за 2015 г.?
– Нищо скрито не е останало. Изключително съм удовлетворен, обнадежден от тази среща. Надмина очакванията ми в много голяма степен. И това че МО има подкрепа от страна на комисията, е изключително важно. И ми дава основание за повече оптимизъм, основание за спокойствие на хората, които са свързани в една или друга степен с министерството. Нека бъде ясно за всички, че всички нормативни актове, свързани с пенсионната реформа, касаещи военнослужещите, остават непроменени. Не се предвижда и няма да се внася промяна и в размера на обезщетенията. Още повече като юрист мога да добавя, че такива промени не могат да стават с подзаконови нормативни актове.
– Може ли политически да се въздейства по този въпрос?
– Единствено политически! Не виждам друга форма. Тези решения са политически, вземат се от Народното събрание и бюджетът се гласува от него. Каква друга форма бихме могли да търсим, освен тази? Започнах разговори, ще се видя с всички парламентарни групи без оглед на това кой какви политически идеи изповядва. За мене е приоритет да направим така, че да създадем по-добри условия. Нека още веднъж да кажа, че ние сме загрижени и отдадени на това – необходимо е спокойствие в рамките на системата. Докато коментирахме в комисията, представители на МФ казаха, че бюджетът на МО не е малък, той е един от най-големите, а ние сме в криза. Мина ми мисълта, хипотетично казано, ако не сме част от НАТО, колко трябваше да плащаме тогава и колко трябваше да бъде бюджетът? Някой спомена, че 5 или 6 пъти по-голям. Нека имаме предвид и това обстоятелство. Изключително е важна подкрепата на политическите сили. Ще се стремя към това. Оказа се в известна степен полезно, че този диалог се води на това ниво. И може би има надежда и възможност наистина да направим така, че на МО да се гледа с друго око.
– Военнослужещите ще продължат ли да се пенсионират само при навършване на изискващия се стаж, без да се въвежда възраст?
– Така си остава. Прието е в МС и предстои внасянето му в НС – изискването за придобиване на право на пенсия само при 27 г. осигурителен стаж остава в този вид и през 2015 г.
– Тоест и през 2015 г. ще се пенсионират по досегашния ред?
– Няма промяна. Разбирам, че този тип говорене винаги изнервя личния състав и направих забележка на някои от колегите – да се въздържат от подобни коментари. Защото реакцията никога не е благоприятна. Но проблемите са много по-дълбоки. Трябва да направим така, че тези хора да имат повече самочувствие и повече основание да вярват, че работят в система, която също дава нещо за тях и ги осигурява, и това им носи относителна стабилност. Разбирам, че е много трудно да задържим част от работещите в МО, защото има конкуренция на пазара на труда. Срещнах се с някои от подалите рапорти за пенсиониране. Исках да разбера какви са истинските причини. Интересувах се от тяхното състояние, от това как живеят. Интересувах се за отношението на хората към тях. Исках да се убедя доколко те биха желали да продължат да се развиват в рамките на МО и в съответните поделения. Получих противоречиви сигнали. Разбирам, че тези хора имат нужда от повече сигурност и от повече доверие. Може би трябва да направим така, че да възвърнем духа сред тези хора и вярата им в каузата, с която са свързани.
– Какви са най-често мотивите, които изтъкнаха пред Вас? Само страх от неизяснено бъдеще? Възможност да не получат компенсациите при пенсиониране? Кое е основното, заради което напускат?
– Че има неяснота, непрекъснато нещата се променят. Обстоятелствата се променят. Няма сигурност. Споменах – има конкуренция на пазара. От друга страна, това, което ме притеснява, е, че голяма част от тях нямат опция. Не останах с впечатление в някои от рзговорите, които проведох, да имат ясна перспектива и идея за развитие. Но ние трябва да ги задържим, тъй като проблемът е много тежък. Страната ни има нужда от тези обучени, квалифицирани кадри в системата на отбраната. Те са изключително полезни за сигурността на страната ни и аз съм готов да положа всички усилия, за да ги задържа.
– Докато се обсъждаше този въпрос, доста експерти казаха, че не бива да се предприемат резки стъпки, имайки предвид точно това – че няма яснота и предлагаха поне 5 години по-рано да е ясно какво ще се предприеме. Имате ли лостове като министър да повлияете така, щото едни бъдещи законодателни решения в тази посока наистина да са предвидими и с далечен хоризонт, за да могат хората да планират живота си?
– Това е най-важното – ние да си вършим работата. Затова държим толкова много на тези контакти с парламентарните групи. Няма никаква друга форма. Каквото и решение да се вземе, трябва да се вземе в Народното събрание. Затова искам да се подсигурим, да имам подкрепата на различните политически сили в парламента, за да имаме относителна сигурност в това, което възнамеряваме да направим. Нямам основания за безпокойство. Искам пак да акцентирам – получих голяма подкрепа в момента. Не лично. Получих подкрепа по отношение на идеите, които бихме искали да осъществим. Не знам, вероятно се е подценявал този въпрос през годините. Но сега е различно. Аз няма да се откажа, ще продължа тези разговори. Предполагам, че другата седмица почти ще финализирам срещите с всяка от парламентарните групи. Без оглед, пак казвам, на това кой какви идеи изповядва и дали съвпадат с моите, или не.
– Армията е една…
– Армията е една. Националната сигурност е една. Бих искал малко повече да открехнем завесата. Не искам армията да се възприема като нещо скрито, потайно. Искам да направя гражданите съпричастни към дейността, към функцията на хората, които са ангажирани. Затова и си позволих – вече бях в Карлово, в Кабиле, да допусна журналистите в поделенията. Да дойдат да видят, да се запознаят лично. Затова проведох лични срещи и контакти с тези хора. Да ги предразположа. И ще продължа. Бързам за Варна – за Военноморското училище. За мен е важен живият контакт, за да разбера какви са проблемите, пред какви трудности сме изправени. Тези въпроси са винаги коплексни. И когато разговарям с тях, се интересувам не само по отношение на работата им, но и по отношение на живота им извън армията. Интересувам се от това с какви очи гледат хората на тях. Защото, ако подценим, ако неглижираме този елемент, ние не бихме могли да предизвикаме интерес към тази институция. Като пътувам, не само в рамките на последния месец, а и преди това, виждам в рамките на европейските страни отношението към военнослужещите е различно. Трябва да работим много за възвръщане на авторитета.
– Вземете със себе си при някое от посещенията премиера и финансовия министър да видят и те за какво става дума?
– Би могло.
– Не могат само медиите да представят действителната картина…
– Това ще бъде един от основните ми приоритети. Не съм привърженик на административната работа. Говорили сме с колегите и казват – ето, сега ще направим анализ на състоянието, което е много странно. Най-добрите анализи се правят в лични срещи с хората. На мен ми е ясна работата. След три-четири, пет-шест срещи и посещения по места придобивам впечатление. Проблемите са едни и същи. Дал съм дума – ще се опитам да посетя всички поделения и да се срещна с максимално повече хора, за да мога да отговоря на техните нужди и очаквания. Това ще бъде приоритет за мен. Това ми е работата. Може би звучи странно, но ще продължа тези контакти. Ще гледам по-често да съм сред тези хора. Да бъда в непосредствен контакт с тях и по-малко да се задържам тук, в администрацията.
– Приключен ли е спорът около назначаването на Вашия заместник г-н Орхан Исмаилов?
– Твърде изкуствен беше този спор. Нямаше нито едно основание и до момента няма. Всичко, което се хвърля в обществото и в медиите за зависимости и за принадлежност към чужди служби, очевидно не отговаря на истината. Не получих никакви доказателства в това отношение. Но въпросът е друг. 10 процента от населението на България е с такива имена, изповядващо друга религия, има и в редиците на Българската армия, и често се питам как ли се чувстват сега тези хора. И защо е необходимо да създаваме напрежение точно по този толкова чувствителен въпрос? Не се ли научихме от близката си и по-далечна история? Не се ли поучихме от това, което само преди няколко години се случи на Балканския полуостров? Защо се опитваме да създадем напрежение и под една или друга форма да изолираме тези хора? Разбирам, че голяма част от обществото, от хората, очакват и харесват този тип агресивно поведение. Но то никога не дава добри резултати. Тази агресия би могла да ни изиграе много лоша шега.
– Тя компенсира слабата политика…
– Не би следвало.
– Смятате ли, че Служба „Военна информация“ има какво още да предава на Комисията по досиетата?
– Останах с впечатление, че има. Вероятно другата седмица ще се видя с г-н Веселин Иванов (директора на СВИ – б. р.) и ще разговаряме по този въпрос. Но тази седмица имах среща с председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. От него разбрах, че има още доста архивни материали, които трябва да бъдат предадени. Ако е така – те трябва да бъдат предадени.
– Утре е Никулден. Как обичайно отбелязвате този празник, който е и ваш имен ден?
– Майка ми беше много отдадена и винаги празнувахме, в семейна атмосфера. Идваха много приятели. Сега, в семейството продължаваме тази традиция. Да, подготвяме се. Винаги е интересно, забавно, идват приятели. Обикновено вкъщи. Има и случаи, когато някъде се събираме с други мои приятели, които носят това име.
– Говорим за проблеми, трудности, спорове, конфликти, но наближават Коледните и Новогодишните празници. С какви думи бихте дали кураж и оптимизъм на хората от системата за отбрана да повдигнете духа им?
– С това щях да започна. Много често говорим за духа… Не можем да продължаваме повече така. Не е редно и е невъзможно. В живота има различни цикли. Има крайности, но всичко е изградено около балансите. Каквото лошо е имало да се случи, се е случило. От тук насетне следват добри времена. И за България, и в частност за Българската армия. Ще направим всичко възможно. Но трябва да престанем с този манталитет – балкански или български, да го кажем, който винаги подлага на съмнение всичко. Отбраната е институция, която се ползва с голямо уважение сред обществото. Трябва да направим всичко възможно да поощрим тези хора, да им дадем основание да повярват на първо място в себе си. На второ място – в това, че не толкова ръководството, а законът ще ги пази от тук насетне. И законът ще им гарантира добро и устойчиво професионално развитие. Да направим така, че да се гледа с особено уважение към хората, които са свързани с армията – генералите, адмиралите, офицерите, сержантите, войниците. Да знаят, че тяхната мисия е отговорна.
И нека не забравяме и напомняме винаги, че днешната Българска армия и личният състав са продължители, наследници на онази славна Българска армия, която няма загубена битка на бойното поле! Нека силно да вярват и да носят това самочувствие в себе си!
Андрей Рангелов, Веселка Венкова
Фото Красимир Тодоров