Обаче ние хем сме там, хем все още не сме. Защото онова, за което завистливо бленуваме, е подреденото им общество, в което всичко е по правила.
В „онези“ държави, обаче, си отглеждат елита и го цедят през ситна цедка, докато му се даде да управлява.
У нас е практика част от управляващите да се учат в управлението. Пътьом. Да се заплитат правомощия на институции, да се надскачат компетенции, да се забравя, че сме парламентарна република. Това че политиката се персонализира, е само „странична щета“.
Но когато всичко в държавата е бюджет, да използваш граждански практики и да не спазваш де факто Конституцията, независимо с какви аргументи си е български принос към демокрацията.
Да не влезеш в парламентарната комисия, докато тя обсъжда бюджета на собствената ти институция, си е преджапване през Конституцията. Защото в парламентарната република нито министър, нито шеф на обществена медия може да си позволи това. Колкото и да е възмутен от избора на шефа на комисията – в случая, културната.
Иначе ще сме като панамците, които казват – ще ходим в Америка. Ние пък все си оставаме само запътени към Европата…
