Никога не слагай ръката си между две врати, рано или късно поне едната ще те прискрипе, инструктира майка невръстния си син, който си играе с летящите крила на входа на летището. От почти две години България неволно се отзова между стремглаво летящите в две различни посоки врати – Русия и ЕС. На 1 декември я затисна руската, на 9 декември – европейската.
„Омръзна ми от българите. Противопоставят ни се и ни предизвикват, понеже имат зад гърба си Запада и Европейския съюз. Бавят проекта“, оплака се на 1 декември т.г. в Анкара президентът на Русия Владимир Путин и предложи „Южен поток“ да мине през Турция.
„Южен поток“ може да бъде построен. Условията са ясни, и то отдавна“, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клон Юнкер на 4 декември. Иначе казано – съгласно Третия енергиен проект на ЕС, който предвижда 50% от газопровода да бъде предоставен за пренос на синьо гориво от трети страни, освен Русия. Точно по тази тема Москва дори не желае да разговаря.
„ЕС ще търси алтернативи на „Южен поток“, предложи зам.- председателят на ЕК по енергийния съюз Марош Шефчович на 9 декември на заседанието на Съвета на ЕС, на което присъстваха засегнатите от спирането на проекта България, Гърция, Австрия, Италия, Словения, Хърватска, Румъния. И Унгария участва, но отказва да заеме позиция.
Сега България стои край „летящите врати“, стиснала прискрипаните си пръсти и се чуди как да излезе от ситуацията. От едната страна е договорът с Русия, който ни задължава да продължим с изграждането на „Южен поток“. Тъй като няма официален отказ на Москва от проекта, регионалното министерство трябва да даде строително разрешително. Дадем ли го, чака ни наказателна процедура от ЕС за неспазване на Третия енергиен проект. Ако ние откажем на Москва, отиваме на съд, като стана със спрения АЕЦ „Белене“. Русия претендира за 1 млрд. евро обезщетение. На този етап никой не смее да каже колко ще ни глоби ЕС, ако нарушим правилата. Сигурно е само, че ще е много.
„България я грози риск да навлезе по-дълбоко в дебрите на наказателната процедура. Ако те (разрешенията – б.р.) не бъдат издадени, съществува съвсем реален риск утре по отношение на България да има чисто съдебен иск“, обяснява ефекта на „летящите врати“ вицепремиерът Томислав Дончев на заседание на МС в сряда, където докладва за срещата в Брюксел на 9 декември.
От стенограмата от заседанието стана ясно, че работата с пълномощното, дадено на ЕС да преговаря вместо нас с Москва, не е баш, както трябва. „Няма юридическа стойност това пълномощно. Това, което има юридическа стойност, е нашето споразумение с Русия, те по него ще ни съдят, не по Шефчович какво казва“, залива с кофа студена вода вицепремиерът Калфин плановете на министър-председателя да поиска категоричен отговор от ЕК за „Южен поток“. Оказва се, че въпросното пълномощно е „едно от безобразията на правителството на Орешарски“ – политическо решение без правна стойност.
Очертават се три възможности. Да се изгради вертикален газов коридор Румъния – България и България – Гърция. Той пак ще доставя руски газ, но чрез посредници. Развива се тезата, че Атина например ще взема синьо гориво от Анкара. „Турция не е транзитьор, Турция плаща газта на границата и става собственик и оттам я препродава вече на другите“, констатира Борисов.
Второто решение е да се създаде хъб – център, който да се намира край Варна, там да се събира газ и да се продава на страните от ЕС и комшиите. Премиерът предлага „на територията на България там, където излиза тръбата на „Южен поток“, ЕК в унисон със стратегията за общ енергиен съюз на Европа да финансира хъб, където ЕК да плаща, така както Турция газта, идваща от Русия, и на базата на общия енергиен съюз да я разпределя съответно за Сърбия, Македония, Гърция, Украйна, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и България“. Идеята за финансирането идва от Меглена Кунева – със средства по „Програмата Юнкер“ за инвестиции в инфраструктура и икономическо възстановяване на ЕС, за която са предвидени над 300 млрд. евро.
„Никой не може да ми каже, че в натовска Турция газта, като отиде е добре, а когато дойде в България, е зле. Ние не трябва изобщо да създаваме илюзии, че ако толкова принципно отстояваме Третия енергиен пакет, Гърция или Македония биха си го позволили“, узрява за бъдещ развой на събитията премиерът.
Третото решение е да се доставя втечнен газ. Но за целта трябва да се изградят инсталации за превръщането му в газообразен, а те са скъпи. Още при предишното управление на ГЕРБ Борисов води преговори с Катар за доставка на втечнено синьо гориво, което да се регазифицира в инсталации в Турция – т. нар. LNG терминали. Този вариант осигурява независимост на България и ЕС от Русия. Но пък за сметка на това гарантира контрол на европейския пазар за втечнен природен газ от Турция. Няма пълно щастие.
България се намира в доста неудобна поза между Москва и Брюксел. От една страна, има договор с Русия за изграждане на „Южен поток“, от друга, няма съгласието на ЕС да го направи. На същия този Съюз, който ползва 66% руски газ, без каквато и да било либерализация – с пряко договаряне на всяка от страните членки. На ход е българското правителство, което има тежката задача да убеди ЕС да изгради хъб и да превърне „Южен поток“ в европейски проект. И Москва – да не слага кръст на проекта.
Татяна Иванова