Националният Военноисторически музей подреди изложба с повече от 30 творби – акварел, графика, маслени бои, скулптура. В тази връзка потърсихме неговият директор доц. д-р Соня Пенкова с няколко въпроса.
– Г-жо Пенкова, как възникна идеята за такъв тип изложба, за пръв път ли се организира подобна?
– Казах още при откриването, че това е част от нашата програма за отбелязването на годишнината до края на 2014 г. Започнахме серията от инициативи още в началото на тази година с две изложби в Париж и Прага, в които представихме художественото творчество на военните художници в Първата световна война. Сегашната изложба е наистина тематична, предвид наближаващите Коледни празници. Настроението на тези картини не е коледно, но това е нашият начин да припомним на българите 100 години след тази война, каква е била Коледата на фронта. Малко „уютна“ за тези хора по замръзналите върхове, където са копали окопи, защото е трябвало да преминат Шар планина с коневъдите, затъвайки почти до раменете в снега, загубвайки единствената си храна, живели в землянките, които виждаме на платната. Не че снимките не показват същото, но искахме да демонстрираме не само фотографии, а действителността през погледа на военните художници, които дълго време след края на войната са били упреквани, че победният устрем на българския воин липсва в техните художествени произведения. Тези хора са намерили верния път да покажат войната, още преди ние да изминем своите 100 години в лутане и да стигнем до това каква е цената на тази война, какво спечелихме и какво загубихме от нея, когато се отърсим от „Ура!“-то на победите. Не защото трябва да го забравим, а защото трябва да си дадем сметка това „Ура!“ на победите каква цена е имало, отбелязвайки годишнината и неглижирайки жертвите, дадени в Голямата война, както са я наричали тогава. Това е нашият опит да покажем, че има стойностни годишнини, защото веднъж вече показахме как не трябва да се отбелязва годишнина – тази от Балканската война. Би било добре в името на всички загинали, в името на осакатените, да го направим достойно. Вълнувам се, защото твърде често забравяме мъката на тези хора.
– Именно такова е настроението, което навяват тези платна и акварели, малките пластики също. Виждаме уморените лица, тъжни очи въпреки победите…
– Ние ще правим изложба, в която ще го има и патосът. В изложбата „Зимни сюжети от Голямата война“ е представен по-късен етап от войната, когато тя става позиционна, когато въодушевлението отстъпва. Плановете за светкавичен успех остават назад, военнослужещите се питат докога ще стигнат мунициите, докога ще стигне храната. Дори интелигенцията, която в голямата си част е почти позитивно настроена към военните действия, което е европейски модел. В последствие те понасят много лични рани в тази война и променят също своето мнение. Същото е и с българските интелектуалци. Възторжени в началото, след това доста резервирани.
– Колко художници са представени в тази изложба?
– Стефан Егаров, Яким Банчев, Кирил Кънчев, Владимир Димитров – Майстора, Константин Щъркелов, Борис Денев, Никола Танев, Иван Славов, Бинка Златарева. Общо десетина художници с 30 произведения. Тези произведения през следващата година ще бъдат включени в голямата изложба, която ще организираме. В нея ще покажем много от художниците със значителна част от рисуваното на фронта. Подготвяме в момента тази изложба, стремим се да я организираме така, че да покажем онова, което не е гостувало в българските галерии, да дадем друг и различен поглед към художниците на фронта, онова, което те са нарисували, и да покажем заслужавало ли си е те да бъдат упреквани, че не са представили достатъчно добре войната. Ние смятаме, че това не е така. Също така изложбата ще се съпътства от каталог, в който ще представим илюстрирана с художествени произведения история на войната.
– Кога планирате изложбата да бъде факт?
– Няма да се ангажирам с дати, защото тя ще бъде свързана с отпечатването на каталога. При всички случаи ще бъде преди 3 март 2015 г. и ще бъде посветена само на Първата световна война.
– Направи ми впечатление, че няколко пъти наричате представените творци „военни художници“, а не „баталисти“. Защо?
– Не се изживявам като изкуствовед, но тук няма представени баталисти, защото галерия „Средец“ не разполага с такива възможности. Подобни огромни, колосални платна, представящи батални сцени могат да бъдат видени във военноисторическия музей в българския им вариант. Тук не говорим за баталните сцени, които могат да бъдат видени в западните галерии в модели над 20 метра. Да не говорим и че баталното изкуство в познатия му вариант е било в разцвета си в друго време. Когато ние имаме Трета българска държава, както и самостоятелна армия, баталното изкуство вече е изчерпило това си битие и съществува в по-различни форми. Може би след Вешин, Денев и Гюдженов, единствено тези главни военни художници на армията, ако говорим за историческа военна живопис, рисуват батални сцени.
Светлозар Стоянов
Още за изложбата можете да пречетете тук.