
Милост за живите! Има български филм с такова заглавие. Което може да се пренесе към днешната действителност.
Излиза бившият шеф на ДАНС от дома си и не се завръща. Още разбрало се, не разбрало се какво става, гръмват зловещи заглавия – „Отвлечен или убит?“ Без никой да помисли, че този човек има близки, които тръпнат за съдбата му. Важно е само – кой ще се „изцепи“ с по-яка сензация. По същото време полицията започва да издирва и 77-годишната Мария Савова. Съобщава за това, търси съдействие. Медиен отклик – нула. Коя е пък тази стрина Мария. Не става за гръмки първи страници.
Не беше ли така и с драмата „ебола у нас“? Като екнаха едни среднощни репортажи, като хукнаха едни екипи! И когато на разсъмване се оказа, че ебола у нас няма – язък! Ех, ако се беше потвърдило съмнението, какви стихии щяха да се развихрят. Някой да е помислил в онези тревожни часове за близките на човека, оказал се болен просто от малария? Какво преживяват, докато текат зловещите за тях минути на изследванията. Ами! Тревожната новина продавала „стоката“ на медийния пазар. Но да се търгува с чувствата, тревогите и болките, е зловещо. Защото това са живи хора.
Милост за живите!