Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Поетичният Никулден 2014

[post-views]
[post-views]

Утвърждаване на светлината

Осмият поетичен Никулден 2014, посветен на поета Николай Кънчев (1936-2007), излъчи победител – поетесата Екатерина Йосифова – за „Тънка книжка“, издание на ИК „Жанет 45“, 2014. В словото си „Апология на поезията“ проф. д-р Божидар Кунчев завърши с думите, че поезията е порив „…на човешката участ за утвърждаване на светлината.
Изразявам голямата си признателност към поезията, към надарените, които с въображението си разкриват онова равнище на живота, където е възвишеното и където чуваме гласът, че въпреки всичко смисълът го има. Не бих могъл да спомена имената на всички, заслужили моята признателност. Пишат на български или на някой друг език. Словото им беше откровение, нещо повече – един живот като че ли по-истински и по-съдържателен от живота в мен и около мен. Беше и ще бъде, докато съм жив.“

fedq_filkowa Федя Филкова, поетеса, съпруга на поета Николай Кънчев и инициатор на конкурса: Дом на обединяващата ни материя е духът

Искам да преповторя смисъла на поетичния Никулден, посветен на поезията. Надежда Манделщам пише, че голямата руска поетеса Ана Ахматова говори за поетите на миналото, сякаш са още живи и до вчера са притичвали до нея да прочетат свежите си току-що съчинени стихове и да пийнат чаша чай. „Възкресяването… за Ахматова беше естествен акт на приятелство, живо и действено отношение към родоначалниците, приятели и братя в дома на обединяващата ги материя – световната поезия…“. Упорито ги споменавала, желаейки да изгради традиция, срещу която се изправяло обаче всичко – войната, революцията, принудата в тоталитарната държава, смъртта на самите поети, невежеството и равнодушието на съвременниците. Повтаряла, че още гори запаленият от предците факел.
Този неугасващ огън на поезията би трябвало да ни събира, докато има пишещи и творящи поети – светът може би така наистина ще оцелява.
Номинациите и наградата са условност. Особено, когато наградата е ежегодна – и е отрязък от поетическия живот на един език, опит да подреждаме някак си времето. Тази година има невероятно хубави поетични книги. Благодаря на поетите – за удоволствието и за часовете, които прекарах с техните стихове. Номинираните са петима. Но излязоха книги като „Северна тетрадка“ на Марин Бодаков, „Ние според мансардата“ на Иван Ланджев, „Раждането на снега“ на Златозар Петров, „Германии“ на Владислав Христов, „Светлината си тръгва на пръсти“ на Катя Белчева, „Томи. Нощна смяна“ на Иван Сухиванов, Албена Тодорова „Стихотворения“, „Никол слиза по стълбите“ на Димитър Ганев, „Птица в ключалката“ на Ивайло Добрев, както и още много книги – до 18-годишния Мартин Костов и стихосбирката му „Дом“. Признавам своята субективност. Не съм литературен критик, но се открои тенденция през последните 2-3 години: големи и известни наши поети да бъдат редактори на поетическите книги, да работят с млади поети и така да се появяват книги, които са чест за всяка добра съвременна литература. Сред редакторите са Иван Теофилов, Екатерина Йосифова, Силвия Чолева, Цветанка Еленкова, която е и издател, Марин Бодаков, Иво Рафаилов, който често е и художник, Петър Чухов, Георги Господинов, Илко Димитров, Елин Рахнев, Пламен Антов и Любомир Левчев.
Сред издателствата отново води „Жанет 45“ с невероятно добри автори и с много хубаво оформление. „Тънка книжка“ на Екатерина Йосифова е с прекрасно полиграфическо изпълнение и художествено оформление. Номинираните ме спечелиха с това, че са коренно различни и всеки автор от тях е представителен за определено течение в нашата поезия.

ekaterina_josifova Екатерина Йосифова с наградата „Николай Кънчев“ за 2014 г. : Човек се създава сам

– Как се чувстваш като победител?
– Знаеш ли как? Гледам тук пълна зала с хора, за които поезията е страшно важно нещо. И всички те бяха наречени наскоро от най-високо място „стихоплетци“ – заявление на човек, който каза че не е художник, не разбира от музика, стихоплетства… Това е какво да кажа друго.

– Но това голямо множество „стихоплетци“ сега е тук. Имаш ли надежда…
– Да чувствам се страхотно. Каква надежда, аз си знам, че поезия винаги ще има. Още по времето на първобитният човек, – цялото му отношение към природата, всичките му заклинания, молитви, ритуали са поезия, като погледнеш. И ще продължи да има поезия, тя си е нужна на човека.

– Навремето наградите те заобикаляха, сега чувстваш ли се различно?
– Не ми беше дошло времето. От първата си книга сега трябва да изпратя за издание „Избрано“ – ще включа само едно стихотворение, най-много две. От втората книга – малко повече. Човек живее, развива се, сам се създава. Значи, може би съм се направила до такава степен, че да го забелязват и другите. Но въпросът е да правиш не само себе си, а по някакъв начин това, до което си стигнал, да можеш да го предадеш нататък. Това се опитвам.

Лъчезар Лозанов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани