Човешкото лице на войната. Така с три думи може да се определи изложбата „Зимни сюжети от Голямата война“, ако войната изобщо може да има човешко лице. Победният устрем на атаката и мощното „ура“ отсъстват в 30 платна, представени от Националния военноисторически музей в галерия „Средец“, за да отстъпят място на човеколюбието и състраданието, куража и надмогването на духа.
Различни сюжети от фронтовете на войната посрещат посетителя с разказа за
обикновените хора във войнишки шинели
далеч от дома и близките си, понесли несгодите, лишенията и изпитанията на войната, за изнурението в снежните походи през Шар планина, за онази особена близост, която се ражда само в бойното другарство, за драмата на прокудените бежанци. Водещото послание за хуманизма в едно „грохотно, жестоко време“ се допълва от зимната природа, а съчетанието на картини с фотографии подсилва автентичността.
След две успешни изложби в чужбина това е поредната инициатива, с която Националният Военноисторически музей (НВИМ) отбелязва 100-годишнината от началото на Първата световна война в Европа. Представени са повече от 30 произведения на изобразителното изкуство (акварел, графика, маслени бои, скулптура) и фотографии от фонда на музея с един по-различен поглед на войната.
Посетителите могат да видят
произведения на изтъкнати имена
в българското изобразително изкуство като: Борис Денев, Владимир Димитров – Майстора, Никола Танев, Петър Морозов, Цено Тодоров, Иван Лазаров и др. В Първата световна война (1915 – 1918 г.) те са военни художници на фронта. Като ярко свидетелство за преживяното и изстраданото в тази война техните творби формират най-старата колекция на Националния военноисторически музей.
По време на Балканската и Първата световна война Владимир Димитров – Майстора е военен художник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта – „Ранени“, „По Беласица“, „Инвалиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други.
Изложбата продължава до 29 декември.
Светлозар Колев
Интервю с директора на НВИМ, доц. д-р Соня Пенкова може да прочетете тук.
Как се ражда длъжността “военен художник”
Преди години подготвях материал за полк. Димитър Вълканов, първия началник на Студиото на военните художници, открито през януари 1955 г. Тогава и научих как се „ражда” длъжността „военен художник”. Била създадена в началото на 1915 г. Конкурсът, обявен тогава от Министерството на войната, е спечелен от Борис Денев. По време на Балканската война има два типа художници, които отразяват бойните действия на войската. Едните участват пряко в нея и след това я пресъздават в картините, графиките, скулптурите си. Към частите все още няма зачислени художници. Към този тип и група се отнасят Борис Денев, Владимир Димитров-Майстора, Симеон Велков, Йоаким Банчев, Станьо Стаматов и др. Към втората група – онези, които не участват в бойните действия, но отразяват войната в творбите си, са Антон Митов, Христо Станчев, Александър Мутафов, Георги Евстатиев, Харалампи Илиев, Иван Лазаров.
През Първата световна война (България влиза в нея през 1915 г.) службата на художниците във войската вече е организирана. В заповедта на военното ведомство № 169 от 7 май 1916 г. се подчертава, че в щатовете за военно време, които влизат в сила от деня на мобилизацията 11 септември 1915 г., се включват, както следва: за Щаба на действащата армия – двама военни художници и двама военни фотографи, за щабовете на отделните армии по един фотограф, за щабовете на 12 дивизии (11 пехотни и една конна) – по един военен художник и един военен фотограф. Нуждите на войната по-късно налагат да бъдат увеличени военните контингенти и допълнително се създават 12-а пехотна дивизия, Планинската пехотна дивизия, Сборна пехотна дивизия и още една – конна. В тях също са назначени военни художници.
Тогава се говори и пише за т. нар. батален жанр. По това време е изработен и правилник за службата на военните художници в армията. При разработването му взимат участие постоянният художник при Щаба на Действащата армия Борис Денев, художниците Константин Щъркелов и Никола Тенев, директорът на Художествено-индустриалното училище Антон Митов и преподавателите в същото училище Василев, Мърквичка, П. Клисурски, Ж. Спиридонов и Х. Тачев. Сред задълженията, записани в правилника, е посочено, че веднъж на два месеца всеки военен художник е длъжен да представи няколко скици, рисунки или скулптурни скици. Едновременно с това той представя и отчет за другата, свършена от него работа.
От създадените творби два пъти в годината в София се откриват конкурсни изложби, на които най-добрите живописни и скулптурни произведения с военни сюжети получават премии.
През периода на Първата световна война всяка година в Берлин се подготвя т.нар. Голяма берлинска художествена изложба. Тя се открива през май и продължава до октомври. В началото на 1916 г. Германската главна квартира отправя покана до Българската главна квартира (това е Щабът на Действащата армия) да вземе участие в тази изложба. Всеки участник обаче трябва да представи най-малко 3 картини със сюжети, предимно от българската история, национален (битов) живот и характерни местности. На първата изложба участват 25 художници с 247 свои творби.
През 1918 г. има решение на Щаба на Действащата армия да се открие изложба в София.
Велин Яворски
Фото Красимир Тодоров
