Два дни остават до края на 42-рото издание на Софийския международен панаир на книгата в НДК. Бяха представени 120 български и чуждестранни издателства, гостуват 13 румънски и 12 скандинавски автори. Събитието е с рекорден брой изложители с фокус върху Румъния и паралелна програма на Софийския литературен фестивал, посветена на Скандинавския север.
На щанда на „Сиела“ намирам неговия главен редактор Захари Карабашлиев. Неговото обобщение за политиката на издателството е кратко: „Добри книги. Насочваме се към детска и юношеска литература. Ако изтървем по-младите читатели, няма да имаме и зрели. Читателската аудитория намалява, застарява. Най-атрактивните автори са Джоан Роулинг, Рик Риардън – традицията на добрите разказвачи на приключенски истории. Има нравствено послание в „Хари Потър“, на „Дивергентите“ от Вероника Рот дори, на Рик Риърдън с обръщането на децата към античната гръцка митология. Кой ще чете в Америка толкова много антична гръцка митология, ако не беше Рик? За възрастните излезе книгата „България – природа, човек, цивилизации“. Прекрасна, луксозна, двуезична богато илюстрирана, с която всеки един българин би се гордял. Биографията на „Симеон Втори“, „Лисицата“ – нов роман на Галин Николов. „Реши се“ на Сембърг, „Къща от карти“, „Тими Провала“ и пр.”
Поетесата Божана Апостолова, създателка и собственик на ИК „Жанет 45“:„За панаира сме пуснали 30 нови заглавия, а тези дни издателството се сдоби с поне 10 балкански и европейски награди: Здравка Евтимова взе „Балканика“ за „Пернишки разкази“, Катя Йосифова е отличена за „Тънка книжка“, европейската голяма награда получи Милен Русков. За Георги Господинов – не говоря, за най-добър роман приз получи Весела Ляхова с „Бежанци“. Сега хитът ни е „Балканският човек“ на Йордан Белчев, книга, която трябва да има всеки български дом, защото вътре са психологията, характеристиката, изграждането на балканския човек като психология, като личност, като време, място. Поредицата „Малките Божани“, а сега втората поредица „Малките големи Божани“ се купуват неистово, българите ме подкрепят. За разлика от отношението на правителството и партиите там няма промяна. Културата е хвърлена в задния двор, но българите все повече четат и съм убедена, че ще върнат духовността, а оттам и духа български.
Край един от щандовете намерих Десислава, домакиня: „Разглеждам детски книжки, търся нещо по-забавно, да създава у децата креативност, не да е просто текст и книжка. Да могат и те да участват в историята, в нещата. Много стоят пред компютъра и телевизора. Но четенето може да се възпитава – вечер винаги преди лягане със сигурност се чете по нещо. За себе си избирам фентъзи разкази, романи.
Писателят Робърт Леви вече си е накупил част от книгите, които харесва – романа на Христо Карастоянов „Още една нощ“, стихосбирката на Манол Глишев „Машина от думи“, или последната стихосбирка на Стефан Иванов. „Сега обикалям, предполагам, че до края на панаира ще си взема най-новия Тери Пратчет, ще се заровя ЛИК – отвреме навреме вадят от кашоните страшни неща, които съм изпуснал. ИК „Прозорец“ също има много интересни нови заглавия, „Парадокс“ – също. Изследването на Емил Братанов и Румен Янев „Цветя от края на 80-те“ – как си е пробивал в края на 80-те път българският рок. Пусна „Умирам за България“, където са всички документи по процеса срещу ген. Владимир Заимов. Още не съм видял какво ново имат „Изток-Запад“
Елена Козарева, директор на издателство ЛИК сподели, че целта им е да поговорят с читателите си, да видят какво ги интересува и да се съобразят бъдещите си издания с интересите им.“ Даниела Жотева е пенсионер и вече си е купила „Възвишение“-то на Милен Русков. „Търся книги и писатели на случаен принцип – като пътуване и тото. Аз обичам и художествена литература, и здравна, и научно-техническа, космическа също. Сега поне имам време да чета. Имам внуци – те не четат, израснаха в Америка. Предпочитат електронни книги. Новите технологии изместват четенето, но се надявам, че книгата един ден ще си върне позициите.“
Лъчезар Лозанов
