Проф. д.и.н. Милко Палангурски е преподавател в катедрата „Нова и най-нова история на България“ в Историческия факултет на ВТУ „Свети Кирил и Методий“. Научните му интереси са в областта на стопанската история, парламентаризма, дипломацията и развитието в следосвобожденска – модерна България. Големият му докторат е на тема „Партийно-политическа система и избирателен процес. Палангурски е един от тънките познавачи на българско-руските отношения от края на ХІХ, началото на ХХ век. Успял е да поработи два месеца в Москва по времето на управлението на Борис Елцин в един странен период, когато архивите работели по 2-3 часа дневно, но имало широк достъп и българският учен се добрал до документи, които по-късно отново стават недостъпни. Не само по тази причина проф. Палангурски днес е по-цитиран в Русия, отколкото в България.
– Отбелязването на 100-годишнината от Първата световна война започна в много държави. Какво е новото в историографията, г-н Палангурски? „Прочетени“ ли са уроците от този кървав сблъсък?
– Идеята и на Запад, и на Изток беше една и съща – да се преосмисли войната, защото цялото столетие е доминирано от нея. Някои казват, че ХIХ в. е приключил през 1914 г., когато започва най-кървавият ХХ в. Първата световна предопределя следващите две – Втората и Студената война. Търси се широк поглед, за да се види какъв е резултатът за човечеството като цяло. През тези 100 години за военните действия се знаеше всичко, документите на победените страни бяха публикувани още 20-те и 30-те години. В това отношение нямаше какво ново да се търси, а да се погледне на Голямата война от човешката гледна точка, като изключително се търсят социалните алтернативи. Важно е какво се е случило непосредствено след Първата световна война с обществото, с жертвите, с пострадалите им близки, с онези, които са били в лагери и затворнически общежития по цял свят. Проучванията стигнаха дотам, че се изследват пенсионните фондове – пенсионирането на пострадалите, как са се адаптирали ветераните, военноинвалидите. Оказа се, че в цяла Европа, според материалното благосъстояние на обществото, се е положило голямо усилие за приобщаването на тези жертви. Тогава е и първата световна пандемия – нещо, което често забравяме. С края на войната идват инфлуенцата, испанският грип, т. нар. испанка. Различните статистики сочат като жертви на заразата 38 млн. души по света. Омесването на хората от различни краища на света – на фронтовете участват хора от всички континенти, довежда до първата световна пандемия. Ето как дори в самия конфликт няма толкова жертви, както при последствията от него. Затова новият поглед върху войната се търси, не за да се каже кой крив, кой прав, а да се опита да покаже на обществото, че не трябва повече да се допуска глобален конфликт. Защото последствията на социално ниво са ужасни. Трите големи идеологии – комунизъм, нацизъм и фашизъм, се пораждат на практика от хора, участници в Голямата война, използвали я с политическа цел и натрупали политически капитал. Тези три идеологически „движения“ водят на практика до Втората световна война. Де факто до разпада на системата след Студената война ние имахме последици от Първата световна. Затова са новият поглед и опитът за помирение от европейска гледна точка. Руснаците имаха малко по-особено мнение и войната при тях се обясняваше като болшевишката революция, а за самата нея не се говореше толкова. От 5 години насам по специална програма направиха огромно количество проучвания, които показаха състоянието на войната като бойни действия и последиците върху населението – получи се наваксване на историческия поглед, който другите са направили преди десетилетия като равносметка и поуки.
– Като се знаят всички последствия и като се вземат предвид поуките от войните през ХХ в., могат ли да се предвиждат глобални сблъсъци?
-Никой не знае как ще се развие човешката история. Както на пръв поглед всичко е симетрично, балансирано между големите политически играчи, изведнъж се получават геостратегически конфликти. Случаите с Украйна, с Близкия изток са такива сблъсъци и никой не знае докъде ще стигне това. Да си представим само опцията Украйна – ядрена държава, какво щеше да се случи тогава? А, я да си представим ядрено оръжие в ръцете на ИДИЛ – никой не може да предвиди изхода. Човешкото общество забравя войните и това е най-лошото, забравя последиците, улавя се в идеята, че войната може да му разреши някакви проблеми и е готово да се жертва. Видя се, че общоевропейският модел не може да бъде постигнат с война, а с мирно обединение. Да погледнем македонския въпрос, заради който влязохме в толкова войни, ако остатъчна Македония или бившата югорепублика Македония стане член на ЕС, 90 на сто от проблемите отпадат. Както отпаднаха с Румъния.
– Малко се знае каква е била ролята на българските военни аташета по онова време – преди избухването на Първата световна война?
– Българските военни аташета следят абсолютно всичко, дори броя на офицерите по улиците, за да разберат какво е състоянието на фронта. Те са били изключително добре подготвени дипломанти и наблюдатели и са имали много ясна инструкция от българската държава – щаба на армията и Външното министерство, какво трябва да следят. И като професионалисти много бързо разгадават какво е положението. Правят и точни прогнози. В случая с Русия военният аташе майор Кирил Преславски стига дотам, че в първите два месеца докладва – с ресурсите си на този етап Русия ще бъде победител. Това кара българското правителство да спре подготовката на договорите с Германия. Когато идва краят на 1914 г. и прави анализа на първите 6 месеца, безпощадно посочва всичките 11-12 тежки проблема на руската армия – до брой снаряди. От публични информации той успява да сведе такава картина, че на 31 декември 1914 г. заявява: Русия ще издържи още 2 години във войната и следва революция! Аташетата не са се влияели от политическата конюнктура и са действали като военни марионетки в добрия смисъл на думата – погледът ясен и концентриран. Това кара руското разузнаване да направи комплот срещу майор Преславски, за да го изхвърли от Петербург през януари 1915 г. – персона нонграта чрез българския посланик Михаил Маджаров, един от крайните русофили. Преславски бил заподозрян, че играе двойна игра с австрийското и немското разузнаване, а нашият щаб „се връзва“. Човекът дълго време иска реванш, не може да преживее, че го изкарват предател, но началник-щабът му пише: „Не е времето сега, война иде!“. Нашите са били наясно, но политическият мир, стратегическият, не е бил добре преценен. Но България не е можела да бъде на другата страна, което означавало да пазим сърбите… Единственото правилно решение е бил някакъв неутралитет, но не са могли да вземат това решение.
– Как през годините се е променяло отношението на науката към Първата световна война, професоре?
– Започва голямо проучване през 20-30-те години на самите военни за нуждите на военната история, но не довеждат процеса докрай. По-късно политическата история се опита, в зависимост от конюнктурата – ту в крайно негативни оценки, ту в крайно позитивно-патриотарски, без да се направи дългосрочна равносметка за възможностите при такава война и какво България е загубила. Много малко хора знаят, но още преди 1916 г. французите казват: войната е спечелена рано или късно – няма смисъл да се водят сепаративни преговори с България или други, това е въпрос на анализ. Важното е, че военните имат ясни анализи, но политиците предпочитат да търсят други аргументи и оттук идва целият проблем като резултат.
– Каква е ролята на родовата памет върху историята – почти няма на практика незасегнато от Голямата война българско семейство?
– Дядо ми излиза от Дойран с една ръка… Стигаме до 32 процента от мъжкото население на фронта и 18 до 19 на сто в различни периоди от цялото население – това е свръхусилие на нацията. Това е усилието, с което нацията се нагърбва, за да види дали ще успее да сътвори прословутата Санстефанска България. Отиват и се бият честно и почтено хората. Общата нагласа на армията е била – дали сме всичко, след като не намерихте мир, ние ще го наложим с оръжие. И на практика го налагат войниците и оттам рухва цялата картонена кула…
– Какво излиза на преден план днес, когато се говори и се обяснява тази война от гледната точка на французи, англичани, германци, руснаци…
– Че не трябва да се достига до глобален конфликт, независимо на какво ниво – не трябва да се допуска. И най-лошият мир е по-добър от най-добрата война!
– Това е мнението на историците и военните, какво мислят политиците обаче?
– Във всяка кризисна ситуация те опитват да печелят дивиденти, много често на ръба на противопоставянето. Няма какво да крием – от 2006 г. насам има опит за ревизия на резултатите от Студената война. Грузинската война, двете чеченски преди това, украинската война – това е териториално преразпределение на държавни структури. Косовската криза, ако щете. Това са удари срещу резултатите от Студената война, която завърши с решението, че онези териториални граници, получени при разпадането на големите федерации, остават. Виждате, че вече има 4-5 конфликта и ситуацията много прилича на края на 30-те години – на ревизионизма на загубилите след Първата световна война. Това ме притеснява. И прогнозата ми не е оптимистична – всеки следващ век е по-кървав и унищожителен от предишния… Каквото и да говорим, големите сдружения от типа на ЕС и НАТО са гаранция за някаква сигурност – поне не се бием вътрешно, най-доброто, което се е случвало в модерната история.
– Предотвратяват междусъюзнически войни?
– Точно.
Велин Яворски
Веселка Венкова