Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Мисленето прави книгата, не мястото, където е писана

[post-views]
[post-views]

За втори път един ямболски писател печели наградата за нова българска художествена проза през годината. Христо Карастоянов взе приза „Хеликон“ с романа „Една и съща нощ”, посветен на Гео Милев, Георги Шейтанов, анархизма и мястото на това движение и неговите мислители сред големите идеи на 20-и в. Още в броя от 22 август (22 стр.) в. „Българска армия“ представи премиерата и обсъждането на книгата. Сега разговаряме с писателя, след като журито произнесе мотивацията си.

kniga_nosht– Наградата дава ли самочувствие на писателите от провинцията, че се състезават равноправно на столична територия? Нерядко има вопли, че са встрани, не ги познават, не ги включват в общия живот.
– Живеем в две Българии – София, и всичко останало. Скоро ще си ходим с визи и ще си говорим с преводачи. Има загърбване, но то и в София всичко върви на кръжци и кръгове. Кажат ли за мен „ямболски писател““, се гордея. Не е важно къде живееш, къде бачкаш. Важно е къде присъстваш. Имам 7 номинации за тази награда – значи 7 пъти съм си свършил добре работата, за да присъствам тук. Двете награди означават, че малко по-добре съм си свършил работата. И то там – в Ямбол. Това не ми е комплекс, за нищо на света не бих живял в София. По битови причини, не за друго. Иначе – бачкането е еднакво трудно. Важен е резултатът. Наградите означават, че присъствам в нещо, което е, може би,, национален литературен процес, а може би дори национална литература.

– Какъв е начинът да изплуваш от регионалното към една универсална идея?
– И в последното село да живееш, ако мислиш глобално, имаш шанс да постигнеш онова, за което казах – да присъстваш. В село Щръклево, Русенско, през 30-те години е издаван истински литературен вестник и то с национално покритие – национални автори са работили за вестник „Светлоструй“. Географията е важна, но не фатално важна.
Трябва малко философия. Ако си останал при хурката на баба си и я описваш с любов, да кажем, е хубаво. Само че дали хурката на баба ти от твоя край ще интересува млад човек с различна хурка във Видин. А дали ще заинтригува американеца или японеца? Дали ще намериш в хурката тема и идея общовалидна и общовълнуваща? Цветът от региона вероятно ще ти помогне, но ако го превърнеш в цел, губи смисъл.
Не чета философия, когато работя. Интересува ме това, което би трябвало да се случва в книгата. Най-истинските ми учебници са добрите книги – буквар ми е целият Радичков. Маркес, Селинджър – са учебници за литература. Не за епигонство, а отношение. Професионализъм не означава да умееш да пишеш, да владееш граматиката или нещо подобно. Професионализъм е начинът, по който подхождаш за решаването на проблема, който ти е поставен в момента. Начинът, по който ще тръгнеш към тази книга.

– Променя ли се скалата на българските ценности?
– Променя се не към най-хубаво. Но все по-отчетливото присъствие на книгата в бита на хората, независимо от скъпотията, независимо от това, че е недосегаема за много хора. Включително и за мен като пенсионер. Тя се връща в бита все повече. А това е важно.

– Пишеш ли нещо?
– Сега си почивам. Но книгата стана причина и друг човек да спечели награда – Изидора Анжел от Америка. Наградата е за превода й на английски в конкурса на фондация „Елизабет Костова“. Сега се търси издател. Изидора е българка, но живее дълги години в САЩ. Около превода ще има много работа с нея. Подписах договор с Народния театър – Иван Добчев ще я поставя на сцената – също ми предстои работа. Напролет започвам работа с Костадин Бонев ще прави филм по нея – пак ме чака работа. Книгата прави някакво странно завъртане в живота ми. Сега стоя и й се радвам.

Лъчезар Лозанов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани