Избягване на дублирането на дейности и на нездравата конкуренция са едни от основните мотиви, с които група народни представители внесе в Народното събрание проектозакон за Държавната агенция за разузнаване. С него се предвижда обединяване на Националната разузнавателна служба (НРС) и Служба „Военна информация“ (СВИ) в единна структура.
За плюсовете и минусите на подобна трансформация потърсихме мненията на хора, които са ръководили службите и могат да дадат професионална оценка на законопроекта.
– Г-н полковник, убедиха ли Ви мотивите на вносителите на проектозакона за Държавната агенция за разузнаване (ДАР)?
– Категорично – не! Не може хора, които нямат нищо общо с разузнаването, да внасят проектозакон! Кой им го е писал, откъде са го преписвали? Аз мога да им кажа откъде е, но това няма значение.
Най-плачевен е въпросът, че въобще не се мисли за армията и Въоръжените сили (ВС). Обединяването на двете служби ще обезличи изцяло СВИ, ще направи проблемно осигуряването на ВС с разузнавателна информация и провеждането на специални операции.
В проектозакона не се дефинира ясно как ще се ползва информацията. Досегашният път е прекъснат. Началникът на отбраната въобще не фигурира сред ползвателите на информация. Искам да кажа на вносителите – гледайте си вашата работа и специалности, не се бъркайте там, където не разбирате.
– Но те са народни представители?
– Какво като са народни представители!? Аз не отивам да правя операции в „Пирогов“ и да се занимавам с неща, които не знам… Не може така – едно към гьотере, някой да тръгне и да се занимава с разузнаване.Какво означава, че имало нездрава конкуренция (между НРС и СВИ – б. р.), питам аз. Кой може да обясни това с думи прости?Има един основен принцип в разузнаването – че нещата се проверяват поне от два източника, за да има конкретна информация. Още по-добре е, когато едната служба придобива информация по нещо, да се дублира с проверка от другата служба.Въпросът е да се създаде някакво звено, което да обработва, контролира, дава задачи, разпределя задачите, да контролира финансовите средства и т. н. Не е необходимо да се прави цяло обединение, какъвто е замисълът на авторите на проектозакона.
– Вносителите целят намаляване на разходите. Няма ли обединението да е по-ефективно от финансова гледна точка?
– Донякъде вносителите имат известно основание в раздела за облекчаване на разходите. Но нещо, което не е направено, си остава хипотетично. Възможно е, възможно е и да не е.
Ако начело сложат някой политик или човек, близък до политиците, който няма понятие от разузнаване, много ми е интересно как ще направи така, че да се намалят изразходваните средства.
Отдавна се твърди, че ние – военнното разузнаване, имаме по-голям бюджет от този на НРС. Но ние обединяваме разузнаването на оперативно и стратегическо ниво. Имаме поделения, които работят, за които и грам не е казано в този проектозакон.
– Вносителите се аргументират, че такава обща агенция има в САЩ, Германия и т. н., които са и наши съюзници в НАТО?…
– Но пък има и обратния случай. Знаете ли колко вида разузнаване има само в САЩ? 18! За какво говорим тогава?…
Загубите заради спрения „Южен поток“ ще бъдат нищо в сравнение с това, което ще се постигне при обединението на двете разузнавания и излизането на досиетата на агентите ни в чужбина, за което настоява Комисията по досиетата.
– В предвидената единна структура са гарантирани нелоши заплати и други стимули за служителите…
– …Това е единственото положително нещо, което виждам в този проектозакон – разгърнато на много страници, правилно – с най-големи подробности. Да, разбира се, хубаво е това.
Но, пак казвам – в настоящия момент нямаме нужда да блокираме дейността на две разузнавания и България да остане без очи и уши, за да се прави нещо, чийто ефект не е ясен.
Ако проектът е толкова много необходим, предлагам следния вариант: създава се звено „Ръководство“ от началник и двама заместници, със състав от около 10-15 информационни работници. Чрез тях да се поставят задачите на двете служби и от там нататък да се отчита информацията. Тоест – само координационно звено. Така ще се оптимизира дейността и ще се избегне дублирането.
– Много ли са тези случаи?
– Възможно е да се е получавал някъде дубъл. Но той е естествен. Ние не задълбаваме в такова естество, в което те работят. Търсим нашата, военната тематика и нейното изясняване. А не да бъде дублирана от информацията на колегите.
– Имало ли е случаи, когато попаднете на интересна за тях информация, да им помогнете, или те на вас?
– Ще кажа за един конкретен случай, в който съм помогнал лично на колегите в периода между 1990 и 1993 г. Началникът на информационния център на НРС консултира с мен информация, която искаше да доложи на министъра на отбраната – че гръцките въоръжени сили били в повишена степен на бойна готовност. Казах му: „Виж какво, силите и средствата на военното разузнаване към настоящия момент не са засекли подобен род дейност, която да налага да се алармира министърът на отбраната за това, че някой в съседство на нас се подготвя за въоръжен конфликт. Държим под контрол всяко действие и излизане на войски на терен. Така че това не е възможно да стане“. Така предотвратихме един лъжлив сигнал от тяхна страна към министъра на отбраната.
Не мога да си изкривя душата и да кажа, че не е имало някои по-остри взаимоотношения между двете служби. Но те са се дължали на чисто човешки взаимоотношения.
– Заеха ли българските разузнавателни служби своето място в НАТО и ЕС?
– Специално за военното разузнаване мога да кажа, че има установени много добри взаимоотношения с военните разузнавателни органи на НАТО и на страните – членки на Алианса. Основните длъжностни лица от СВИ участват в работата и в ръководните военни органи на разузнаването на НАТО.
В някои от тези органи военното разузнаване има свои постоянни представители. СВИ е уважаван и предвидим съюзник в НАТО.
Имаме изключително голяма заслуга като служба за влизането на България в НАТО. В предприсъединителния период доставяхме ежедневно информация на ВС на НАТО, особено за близките конфликти.
В държавите на ЕС и НАТО няма единно виждане за това колко и какви функции да бъдат възложени на специалните служби. Това е въпрос на национален суверенитет. Не е случайно и изявлението на английския посланик в България, който се обяви против това обединение на службите.
– Как ще коментирате въведеното в проекта изискване за лустрация?
– Така се противопоставят едни групи хора на други групи хора. Това внася противопоставяне в обществото на принципа „разделяй и владей“.
Специално за нашата служба – ние сме работили в интерес на националната сигурност. Присъединяването на службата към закона за досиетата е абсолютна грешка и необосновано охулване на маса хора, които са работили за националната сигурност и са рискували и жертвали живота си! С лустрирането се нарушават човешки права!
– Има ли, според Вас, още архиви, които СВИ трябва да предаде на комисията по досиетата?
– Съгласно закона, от който СВИ се ръководи, всичко, което към настоящия момент е трябвало да бъде предадено, е предадено. В момента продължава да се истеризира по отношение на архивите, свързани с чужди граждани – агенти на нашето разузнаване.
Ако тези документи се предадат, загубите за България и за СВИ ще бъдат огромни! Никой няма да иска да работи за тази служба!
Законът за досиетата е за български граждани. Хайде, нас ни жертваха. Предадоха ни. Оплюха ни.
Защо обаче трябва хора, които са зад граница, да бъдат подложени на такова нечовешко напрежение? Те с нищо не са виновни, че навремето са се съгласили да работят в интерес на нашата държава.
Едно е да работиш за цивилно разузнаване, друго – за военно разузнаване. По единия закон се предвижда, примерно, доживотен затвор, а по другия наказанието е смърт, веднага. Никой няма да пожали тези хора.
Икам да добавя още нещо много важно, свързано с така наречената „Комисия по досиетата“. Нейната дейност се изпразни от съдържание съгласно закона. Тя трябваше да преустанови своята дейност, след като й бяха предоставени всички документи, свързани с българските граждани. Според мен те сега си търсят работа, но така или иначе нарушават закона. Призовавам главния прокурор да обърне внимание на точното прилагане на закона.
Интервю по темата с генерал-майор от резерва Димо Гяуров може да прочетете тук.
Андрей Рангелов
