Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Авиоветеран: Двигателят отказа над открито море

[post-views]
Самолетът „Арадо 196 Акула“ е сред най-ценните експонати в музея в Крумово
Самолетът „Арадо 196 Акула“ е сред най-ценните експонати в музея в Крумово

Имали сме случай на отказ на двигател над открито море. Това споделя ветеранът – пилот, Мирчо Калчев. Неотдавна той дари свои вещи и снимки на Музея на авиацията в Крумово. А в Националния военноисторически музей в столицата разказа за пътя си на авиатор пред присъстващите на откриването на изложбата „Да пазим спомените живи“.
Полетът над морето бил с легендарния водосамолет „Арадо 196 Акула“. В един момент двигателят отказал, но Калчев успял да приводни хидроплана. Намирал се на 300 км от родния бряг. За щастие, радиостанцията работела. Изчакахме да дойдат катерите и те буксираха самолета до Варна, спомня си ветеранът.
Повече от 41 години от живота си Калчев е посветил на авиацията, в която е започнал служба през 1949 г. и е продължил да работи до 1991 г. Пилотирал е 16 типа самолети. Започнал е на военни аероплани. Завършва кариерата си на транспортни самолети в гражданската авиация.
Бяхме един от най-големите випуски от Военновъздушното училище в 102-годишната история на ВВС – 200 човека, спомня си ветеранът. Завършили през 1951 г. и били випуск, който дал много на авиацията – 37 командири на полкове, началник-щаб на корпус, генерален директор на националния авиопревозвач. Самият Калчев бил главен пилот на БГА „Балкан“ в периода 1968-72 г.
Преди това е служил в бомбардировъчната и щурмовата авиация. Най-добри спомени имам от морската авиация, където изкарах 5 години, до закриването на разузнавателната ескадрила, казва той. Пилотите изпълнявали задачи основно в морето, където няма никакви ориентири, а координатите се определяли чрез засичане и поддържане на връзка с военните кораби и брега.
Калчев е един от последните пилоти на „Арадо 196“. Самолетът е модел 1938-а, немско производство, труден е за усвояване, пояснява той. Аеропланът е въоръжен със синхронна картечница, която стреля през маховете на витлото. По-бързи обороти – по-честа стрелба. Освен че разузнава за подводници, арадото изпълнява и други бойни задачи, включително бомбомятане, дори от пикиране.
Интересно е, че хидропланът каца по-лесно на повърхността при нормално вълнение. Трудно обаче става при тихо море.
Тогава се получава огледално отражение на самолета във водата и се губи преценката за височината. В такъв случай кацането става със заход много отдалече и постепенно снижаване само по прибори. В момента на опирането вертикалната скорост трябва да е почти нула, най-много 1 м в секунда, изтъква Калчев.
След като разбрал, че в крумовския музей е направен ремонт на единствения в света оцелял екземпляр от този модел, ветеранът отишъл там и направил дарението си, добавяйки нови щрихи към историята на бойната авиация у нас.

sanduk_dimitriev
Сандъкът на генерал Радко Димитриев

Генералски сандък обикаля фронтовете

Генералски вещеви сандък, който е обиколил фронтовете на войните за национално обединение от 1885 до 1913 г., беше дарен неотдавна на НВИМ. Принадлежал е на генерал Радко Димитриев, който командва българските войски в епичните боеве при Бунархисар и Чаталджа през 1912 г.
Само здравата армейска изработка е запазила зеления сандък с инициалите на генерала по пътищата на войните. Функционалната вещ е дарена на НВИМ от семейство Вера и Иван Велчеви. При тях е попаднал от внучката на генерала – Людмила. Тя е кръстница на сина им.
Нейното семейство – баща й и майка й, са много близки с моите родители, казва Иван Велчев. Когато Людмила починала през август м.г., оставила сина на Велчеви за свой наследник, тъй като самата тя нямала семейство. Като видели сандъка, семейство Велчеви спонтанно решили да го дарят на НВИМ. Неговото място е тук, в музея – само така може да бъде запазен, категорични са дарителите.
Друга генералска вещ – мастилница, предостави на НВИМ Лилия Димитрова. Тя е снаха на най-малката дъщеря на генерал Никола Иванов, който е командвал българските войски при Одрин през Балканската война.

Мастилницата на генерал Никола Иванов
Мастилницата на генерал Никола Иванов

Свекърва ми разказваше, че генералът е бил много добър, благ човек, пояснява Димитрова. И споделя как е решила да донесе мастилницата в музея: „Някакво вътрешно чувство ме накара да запазя памет за него“.
Нещата, които се случват днес, ще бъдат история след 50-100 години и е много вероятно вещите на някои велики хора, които днес живеят между нас, тогава да се окажат историческа ценност, обяснява Росица Тургут. Тя дари на НВИМ снимки, отличия и други предмети, останали от баща й – офицер, участник във Втората световна война, стигнал в редиците на Първа българска армия до Унгария. В следвоенните години завършва Военната академия.
Сред дарените експонати в НВИМ е и знамето на въстаниците от Илинденско-Преображенското въстание в Енидже Вардар. Съхранявано е 111 години, увито в хавлия, която да попива влагата.
Знамето е осветено пред 250 четници в черквата на Енидже Вардар. С него Апостол войвода и неговата чета са водили много боеве по време на въстанието, обяснява Анка Хекимова-Колакова, която е дарила на музея ценния байрак.
След потушаването на въстанието знамето попада у дядо й. Никога не бих дала знамето за пари, искам децата да знаят историята и да пазят България, това е моята мечта, обобщава дарителката.

Андрей Рангелов

Най-ново

Единична публикация

Избрани