През 2014 г. българските военновъздушни сили доказаха решимостта си да пазят въздушното пространство на България, да участват успешно във всички учения – национални и международни, да повишават непрестанно бойните си способности. И то в условията на крайно ограничени ресурси. Какво е това, ако не е героизъм. Само така можем да си обясним думите на генерал Франк Горенц, командващ на военновъздушните сили на САЩ в Европа и Африка и командващ Въздушния компонент на НАТО в Рамщайн, Германия, който възкликна: „Българските военновъздушни сили са фантастични“. Той допълни, че те са изключително добър партньор, който има своя уникален принос в операциите на НАТО. И заяви, че „правим всичко възможно да постигнем отлично двустранно сътрудничество и оперативна съвместимост. И да не възникват проблеми, когато се наложи да оперираме в тази част на света. Във всички бъдещи конфликти въздушната мощ е изключително важна и е асиметрично предимство. Затова военновъздушните сили се нуждаят от развитие и специално внимание, така че когато действаме,да имаме тази асиметрична преднина“.

Тактически прехвати на „самолети-нарушители“, маневрени въздушни боеве, отбранителни и настъпателни въздушни операции, нанасяне на симулирани въздушни удари по земни и морски обекти са основните задачи в пролетното учение на ВВС „Тракийска звезда“. В друг момент във въздушното пространство над Пловдив български и американски летци водят „въздушни боеве“. Целта е постигане на оперативна съвместимост и усъвършенстване действията в коалиционна среда.
Провеждат се тренировки и подготовки в среда на радиоелектронни смущения.
В многонационалната подготовка „Черноморски ротационни сили 14“ ВВС участват заедно
с всички видове въоръжени сили
на България. Летят щурмовите Су-25 и транспортните „Спартан“, съвместно със специалните сили на всички държави, включени в учението. Изпълняват се учебно-тренировъчни и бойни парашутни скокове с българско и американско парашутно-десантно оборудване и екипировка. Планирани са задачи по оказване на непосредствена огнева поддръжка от въздуха.
Ето примерен сценарий на такова учение: разиграва се ситуация, в която автомобилен конвой на многонационалните сили попада в засада на бунтовническа групировка. С помощта на силите за бързо реагиране нападението е отблъснато, но има ранен боец. Изпратен е вертолет на ВВС за транспортиране на ранения до най-близката болница. Армейските части обезопасяват зоната и подсигуряват кацането на кугъра. Пациентът е поет и стабилизаран от намиращия се на борда екип от звеното за авиомедицинска евакуация на ВМА-София.
През миналата година
вертолетните екипажи
от Крумово получиха най-високата оценка от НАТО: „Готови за мисия“, която потвърди готовността на Модула за авиомедицинска евакуация от състава на българските ВВС за участие в международни операции.
Самолетите „Спартан“ извършиха животоспасяващи полети, пренасяйки екипи и органи за трансплантация.
Вертолетната авиация запази стотици човешки животи в спасителните операции по време на големите наводнения в цялата страна. От вертолетите се спускаха спасители и лодки, след това пострадалите се извозваха в безопасни райони. В същото време се извършваше разузнаване за мащабите и щетите от наводненията.
През цялата година ВВС денонощно бяха на бойния си пост по изпълнение на
мисията „Еър полисинг“
на НАТО за охрана и отбрана на въздушното пространство на България.

През миналата година полетя още един вертолет Bell 206, в строя се завърнаха още от легендарните Ел-ки (L-39), които са изключително важни за новата стратегическа програма за подготовка на първокласни летци за ВВС на малки самолети.
Тази програма, която стартира през есента, си поставя амбициозната задача за година и половина да подготви десет първокласни млади летци, като при това те да натрупат по 350 часа нальот. В изпълнението й са включени освен Учебната авиационна група „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия и авиобаза „Граф Игнатиево“, и базата за предно разполагане „Безмер“. Ключът към успеха на програмата е идеята на Командването на ВВС, че първокласни способности могат да се постигат и на малки самолети с далеч по-малко разходи, отколкото на големите изтребители, където разходите са много по-високи.
Десетте млади летци бяха подбрани по много сложна съвременна методика. На тях се разчита изключително много за повишаване на способностите на летците в изтребителната авиация и за
подмладяване на летателния състав
Тази уникална програма трябва да завърши през 2016 г. и да докаже, че суперспособности могат да се постигат с малки ресурси и на малки самолети.
През март 2014 г. започна пълното преустройство на летище „Безмер“ по стандартите на НАТО. Финансирането е по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP) в размер на 30 млн. евро. Строително-монтажните работи трябва да завършат до лятото на тази година. Това ще бъде едно изцяло обновено и модернизирано летище, каквото не е правено у нас отдавна. Пистата ще бъде удължена и обновена и летището ще може да приема всички огромни военнотранспортни самолети, които летят по света в момента. Затова и участниците в този огромен и сложен проект са ентусиазирани и правят максимално възможното лошите климатични условия да не попречат работите да бъдат изпълнени прецизно и в срок. В същото време
летището„не заглъхва“
а продължава да изпълнява своите функции.
През миналата година беше поставен като приоритет и въпросът за възстановяването на висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, като отговор на предизвикателствата, които съвременният свят поставя пред Военновъздушните сили. Изключителната динамика, ускореното развитие на висшите технологии, предизвикателствата пред глобалната сигурност и изискванията към ВВС поставят изискването за издигане на авиационното образование и на авиационната култура на нациите на нови нива, на базата на интегритета с ВВС.
Междувременно през октомври 2014 г. на летище „Враждебна“ в столицата българските ВВС върнаха гордостта и вярата на народа във Военновъздушните сили и Българската армия, с демонстрационни полети на цялата налична летателна техника, която е на въоръжение.
Преди това на летище „Пловдив“ долетя военнотранспортната авиация на Европейския съюз и организираното от ВВС учение, което доказа, че България може да е негов постоянен домакин. Гостите бяха поразени от условията и перфектната организация.
Наред с няколкото основни цели, които Командването на българските ВВС е огласявало в анализите си като придобиването на нов многоцелеви изтребител, нови зенитно-ракетни комплекси и
трикоординатни радари
в края на годината командирът генерал-майор Румен Радев постави въпроса за необходимостта от безпилотни летателни системи от лек и среден клас. Според визията за развитие на ВВС те ще се използват не само в тактическите задачи и мисии при помощ на населението при бедствия и аварии, но и като мишени, средства за наблюдение и разузнаване, повишаване на бойната подготовка на летателните екипажи и на разчетите на наземните сили и средства за противовъздушна отбрана на страната.
Михаил Григоров
фото Огнян Стефанов, архив