Още на 26 декември коледната украса в Китай става спомен. Дори джинджифиловата коледна къщичка заприличва на китайска – удължиха и лайсните, окачиха я с традиционни украшения и стана готова за посрещането на китайската Нова година – синйен – най-дългият и най-важният празник в китайския календар. Грейнаха наоколо мандаринови дръвчета, накичени с характерните червени пликове, в които за китайската Нова година хората даряват банкноти на близки и роднини. Наричат ги „щастливи пари“ и най-важно е всяко дете да получи червен плик.
Макар че първи и втори януари бяха в четвъртък и петък, учениците не учиха, а гражданите отработваха празника в неделния ден. Обичайната Нова година в Китай се празнува семпло и тихо в семеен кръг, както у нас се отбелязва Рождество Христово. Това става обикновено вкъщи или в големите хотели, които предлагат частни стаи, обзаведени като мини ресторанти. Всяко семейство се разполага в подобно помещение около масата, играе се т. нар. маджонг – игра, доскоро забранена от комунистическата партия, пеят караоке и танцуват. Най-щастливи са децата и учениците, защото могат до късно да гледат телевизия, тъй като не са на училище на другия ден.
Традиционната Нова година не е особен празник за китайците, но го отбелязват, а на трапезата на 31 декември срещу 1 януари винаги има джао дзъ – кнедла със сусамов и фъстъчен пълнеж и бао дзъ – характерния лепкав варен кръгъл хляб с пълнеж от месо. Фойерверките в началото на януари са забранени от партията и правителството, но за китайската Нова година всичко е разрешено. Макар и неработни, тези дни са най-обикновени и хората в Чънду, провинция Сечуан с трепет очакват вече китайската Нова година, започваща през 2015-а на 18 срещу 19 февруари, когато Луната ще е най-ярка. Тогава близки и роднини от цял Китай и от чужбина се завръщат по родните си места. Хората почиват в зависимост от волята на работодателя си, всички пътуват, авиолиниите са претоварени, а местата за всички полети от и до Китай са отдавна резервирани. В южните провинции с излаз на море хотелите са блокирани от октомври предишната година. Китайците обичат да пътуват в десетте почивни дни до Европа, но повечето се прибират в Китай.
Някои излизат за цели седмици в отпуска, за да се подготвят за пищните тържества по случай Чун Дзие – най-ярката луна. Според една легенда, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. Дванайсет животни дошли на празника и Буда кръстил по една година на всяко от тварите, които го почели. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно, да притежава някои от чертите на неговия характер.
По време на празненствата Чун Дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Фойерверките по случай Чун Дзие се подготвят в съответствие с древните обичаи, спазвани и до днес. Преди много години китайците палели бамбукови пръчки, защото вярвали, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове.
Кристина Венкова,
Чънду
