Какви са тенденциите и явленията сред най-обсъжданата и популярна поетическа продукция през миналата година. При обсъждането наградата за поезия „Иван Николов“, журито анализира над 50 от най-добрите стихосбирки и очерта явления, постижения и слабости, характерни за състоянието на съвременната ни поетика. Назова и част от имената, които определят лицето й. Затова представяме част от диалога между тримата членове на журито – поетесата Надежда Радулова (носител на наградата за 2000 г.) и двама университетски преподаватели – Дарин Тенев (в Софийския университет) и Здравко Дечев ( в Пловдивския).
Здравко Дечев: Тенденцията е запомнящо се разнообразие от почерци, желание за експеримент, връщане към традицията и преоткриване на все още вълнуващия лиризъм. Предпочетените книги ще зададат посоки, но къде ще отведат те – зависи от всеки читател. Поетическото говорене е нужно тук и сега. То се случва в години, когато да провокираш поетичен смисъл и го споделяш с действия, изтласкани от буквалността на живота в перифериите му, излъчва оптимизъм, че можем да бъдем по-смислени и по-човечни, така както само поезията го предполага.
Дарин Тенев: Този празник на поезията е направен възможен от някого. Усилието на Божана Апостолова и издателство „Жанет 45“ не е саморазбираемо. Днес някой да се опитва да прокара граници между
поезията, която трябва да бъде забелязана
която си заслужава да бъде четена – и останалата, е особен жест, особено упорство, и то трае много време.
Надежда Радулова: „Жанет 45“ е първото издателство, което инвестира всичките си усилия за издаване на българска поезия, проза и есеистика. Усилия за най-малко пазарния жанр – във всички страни той е губещ. Да инвестираш, за да губиш, е жест, налуден и прекрасен. Наградата като статут и като финансово изражение е измерима с наградата „Томас Стърнз Елиът“. До миналата година английското отличие беше 15 хил. паунда, което в Лондон е по-малко, отколкото са 10 хил. лв. в София. Когато и тук стигнем до ситуация да черпим приятелите си, защото наш колега е получил награда, мисля, че вече ще можем да се наричаме общност с повече самочувствие.
Появиха се и други издателства за поезия. Повишила се е като цяло културната и поетическата култура и грамотност. В изданието на конкурса не участваха графомански книги. Имаше сръчно направени книги, които са фина имитация на поезия, но това един умен и подготвен читател го улавя.
Съществува и категория талантливи автори, чиито книги са капсулирани в собствената си акустична среда, инертни. В тях няма експеримент, няма нещо, което да направи вътрешен пробив. Желаем на тези автори
повече експеримент, повече смелост
и по-малко претенции.
Д. Т.: При част от стихосбирките едни работят върху формата, но на съдържателно ниво бяха повърхностни. Други се опитват отвътре да хванат съдържанието, но пък формата е неглижирана. Поезията не може да мине без форма – тя не е нищо повече от форма. И балансирането между форма и съдържание е важна задача. Номинираните стихосбирки показаха умения – между опита с езика, който да доведе до изискана форма, но без да се отказват от носителя на формата – задълбочеността от едно наблюдение, което поетическият усет изисква.
Н.Р.: Търсехме цялостни книги, композирани с концепция. Имаше талантливи стихотворения в зле направени книги, неподредени вътре. С материал за 5 книги. И талантливите стихотворения в тях бяха задушени. Важни са редакторите, но когато правиш цялостен продукт, ти
трябва концепция
– да се мисли всеки отделен текст, но и мястото му в по-голяма структура, каквато е книгата.
З. Д.: В многообразието от заглавия и поетично говорене потърсихме общите поетически закони. Имаше издания, които разчитат на една жанрова форма, имаше такива, които ни предлагаха доста разгърнат потенциал от лирически изговаряния и светове.
Д. Т.: Сблъскахме се с различни почерци, някои уникални. Част от тях откриват нерв на нова проблематика, която пулсира и е съвременна. Проблемът наглед е стар, например – за живота. Но за биологическия му аспект, не за човешкия, който е само негов продукт. Тези експерименти не се боят да стъпят вън от познатото. Важна тенденция е, че за пръв път се отличава на такова ниво книга с хайку. В България хайку има особена съдба – тя едновременно е популярна, но като цяло пренебрегвана от признати поетически кръгове. Това навярно ще даде възможност тази традиция да бъде прочетена по нов начин.
Лъчезар Лозанов