Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Поезията на 2014 – постижения и проблеми

[post-views]
[post-views]

Какви са тенденциите и явленията сред най-обсъжданата и популярна поетическа продукция през миналата година. При обсъждането наградата за поезия „Иван Николов“, журито анализира над 50 от най-добрите стихосбирки и очерта явления, постижения и слабости, характерни за състоянието на съвременната ни поетика. Назова и част от имената, които определят лицето й. Затова представяме част от диалога между тримата членове на журито – поетесата Надежда Радулова (носител на наградата за 2000 г.) и двама университетски преподаватели – Дарин Тенев (в Софийския университет) и Здравко Дечев ( в Пловдивския).

Здравко Дечев: Тенденцията е запомнящо се разнообразие от почерци, желание за експеримент, връщане към традицията и преоткриване на все още вълнуващия лиризъм. Предпочетените книги ще зададат посоки, но къде ще отведат те – зависи от всеки читател. Поетическото говорене е нужно тук и сега. То се случва в години, когато да провокираш поетичен смисъл и го споделяш с действия, изтласкани от буквалността на живота в перифериите му, излъчва оптимизъм, че можем да бъдем по-смислени и по-човечни, така както само поезията го предполага.
Дарин Тенев: Този празник на поезията е направен възможен от някого. Усилието на Божана Апостолова и издателство „Жанет 45“ не е саморазбираемо. Днес някой да се опитва да прокара граници между
поезията, която трябва да бъде забелязана
която си заслужава да бъде четена – и останалата, е особен жест, особено упорство, и то трае много време.
Надежда Радулова: „Жанет 45“ е първото издателство, което инвестира всичките си усилия за издаване на българска поезия, проза и есеистика. Усилия за най-малко пазарния жанр – във всички страни той е губещ. Да инвестираш, за да губиш, е жест, налуден и прекрасен. Наградата като статут и като финансово изражение е измерима с наградата „Томас Стърнз Елиът“. До миналата година английското отличие беше 15 хил. паунда, което в Лондон е по-малко, отколкото са 10 хил. лв. в София. Когато и тук стигнем до ситуация да черпим приятелите си, защото наш колега е получил награда, мисля, че вече ще можем да се наричаме общност с повече самочувствие.
Появиха се и други издателства за поезия. Повишила се е като цяло културната и поетическата култура и грамотност. В изданието на конкурса не участваха графомански книги. Имаше сръчно направени книги, които са фина имитация на поезия, но това един умен и подготвен читател го улавя.
Съществува и категория талантливи автори, чиито книги са капсулирани в собствената си акустична среда, инертни. В тях няма експеримент, няма нещо, което да направи вътрешен пробив. Желаем на тези автори
повече експеримент, повече смелост
и по-малко претенции.
Д. Т.: При част от стихосбирките едни работят върху формата, но на съдържателно ниво бяха повърхностни. Други се опитват отвътре да хванат съдържанието, но пък формата е неглижирана. Поезията не може да мине без форма – тя не е нищо повече от форма. И балансирането между форма и съдържание е важна задача. Номинираните стихосбирки показаха умения – между опита с езика, който да доведе до изискана форма, но без да се отказват от носителя на формата – задълбочеността от едно наблюдение, което поетическият усет изисква.
Н.Р.: Търсехме цялостни книги, композирани с концепция. Имаше талантливи стихотворения в зле направени книги, неподредени вътре. С материал за 5 книги. И талантливите стихотворения в тях бяха задушени. Важни са редакторите, но когато правиш цялостен продукт, ти
трябва концепция
– да се мисли всеки отделен текст, но и мястото му в по-голяма структура, каквато е книгата.
З. Д.: В многообразието от заглавия и поетично говорене потърсихме общите поетически закони. Имаше издания, които разчитат на една жанрова форма, имаше такива, които ни предлагаха доста разгърнат потенциал от лирически изговаряния и светове.
Д. Т.: Сблъскахме се с различни почерци, някои уникални. Част от тях откриват нерв на нова проблематика, която пулсира и е съвременна. Проблемът наглед е стар, например – за живота. Но за биологическия му аспект, не за човешкия, който е само негов продукт. Тези експерименти не се боят да стъпят вън от познатото. Важна тенденция е, че за пръв път се отличава на такова ниво книга с хайку. В България хайку има особена съдба – тя едновременно е популярна, но като цяло пренебрегвана от признати поетически кръгове. Това навярно ще даде възможност тази традиция да бъде прочетена по нов начин.

Лъчезар Лозанов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани