Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Анексията на Крим повиши напрежението в Черноморския регион

[post-views]

Анексията на Крим от пролетта на 2014 г. сложи край на продължилия две десетилетия период, в който НАТО и Русия не бяха съюзници, но и не враждуваха. След разпадането на Съветския съюз трансатлантическата връзка си остана носещата конструкция на европейската сигурност, но по обективни причини заплахата откъм Москва избледня. Русия се присъедини към програмата на Алианса „Партньорство за мир“, а през 2002 г. бе създаден Съветът „НАТО-Русия“, който обсъждаше актуални въпроси на сигурността и съвместни проекти.
През първото десетилетие на нашия век НАТО пренасочи своя фокус на вниманието извън Европа. Ярък пример за това бе мащабната военна мисия в Афганистан. През миналата година обаче всичко се промени. 2014 г. се оказа преломна за отношенията между Русия и НАТО. Крим и бунтът в Източна Украйна показаха, че заплахата е буквално пред вратите на Алианса. Новите източноевропейски членки на НАТО се оказаха на географската линия, очертаваща контурите на възродената враждебност между Москва и Северноатлантическия пакт. Подобно на линията от Шчечин до Триест, очертана от Чърчил в знаменитата Фултънска реч през 1946 г., днес от Талин на север до Истанбул на юг се спуска една друга разграничителна бразда – тази между НАТО и Русия. В Балтийския регион сухопътна граница с руснаците имат Естония, Латвия, Литва и Полша, а чрез Черно море – и Румъния, България и Турция. Териториалният императив отново стана доминиращ във военните планове на Алианса.
В отговор на анексията на Крим през миналата година НАТО реши да увеличи силите си в Прибалтика, Полша и Румъния. От своя страна

Русия също усилва военната си мощ

През 2015 г. Кремъл смята да увеличи бюджета за армията с 30%
Неотдавна министърът на отбраната Сергей Шойгу потвърди, че въпреки задаващата се икономическа криза Русия планира да инвестира 300 млрд. долара до 2020 г., за да модернизира въоръжените си сили, като добави към вече съществуващото въоръжение 700 нови бронирани машини, 126 самолета, 88 хеликоптера и 2 бригади ракетни системи „Искандер-М“.
Новата редакция на руската военна доктрина от миналия месец не оставя съмнение срещу кого се въоръжава Москва – сред заплахите, посочени в документа, на първо място е „нарастването на силовия потенциал на Северноатлантическия пакт и приближаването на неговата инфраструктура към руските граници“.
В плановете за усилване на руската военна мощ новопридобитият Кримски полуостров заема специално място. Там вече бяха разположени противотанкови комплекси, гаубици и реактивни системи за залпов огън. Бреговите войски са оборудвани с противокорабни комплекси, в които влизат и крилати ракети Х-35 „Уран“. До 2016 г. се очаква в Крим да бъдат базирани и свръхзвуковите ракетоносци-бомбардировачи Ту-22М3. Появиха се информации, че Москва се кани да разположи на полуострова и оперативно-тактическите комплекси „Искандер-М“. Руското военно министерство не потвърждава тези слухове, но министърът Сергей Шойгу неведнъж е подчертавал, че тези комплекси могат да бъдат разположени навсякъде на територията на страната по всяко време, като при това

Кремъл не смята да се консултира с никого

по този въпрос.
Според източник от военното министерство в Москва, цитиран от ТАСС, руският Черноморски флот ще бъде подсилен с нови радари, способни да засичат цели на разстояние от 450 км. Съоръженията ще бъдат разположени в базата Подсолнух и ще имат обхват почти до Босфора. Тези радари ще могат едновременно да откриват, проследяват и класифицират до 300 морски и 100 въздушни цели в автоматичен режим на работа. Агенция ТАСС цитира и друг анонимен високопоставен служител на руското военно министерство, според когото в Крим е дислоцирана мощна група на военовъздушните сили, която включва и батальон ракети С-300.
След анексията на Крим и изострянето на отношенията с НАТО руските военни самолети започнаха да облитат границите на отбранителния периметър на Алианса, като много често го правят с изключени транспондери, което затруднява идентификацията им. Според източник от Централата на НАТО до края на миналата година е имало и два случая, в които руските машини са нарушили въздушното пространство на страни от Северноатлантически пакт, но не се споменава кои са тези държави.
Един от районите, където руснаците извършват тези демонстративни полети, е Черно море. Целта на подобни провокационни действия е да се демонстрират сила, решителност и самочувствие. Същевременно

Москва се стреми да оказва натиск

и да търси слабите звена в НАТО, за да докаже, че Алинсът не е нито хомогенен, нито монолитен военнен блок.
Какви са възможностите за отговор на натовските държави от Черноморския регион? Румънските въоръжени сили разполагат със съвременни американски радари, придобити преди няколко години. Освен това до края на тази година край селцето Девеселу ще бъдат разположени американски противоракетни системи, които ще са част от европейския противоракетен щит на НАТО. В тази база ще бъдат доставена наземна модификация на сложни радарни системи за проследяване, които се използват от армията на САЩ през последните 10 години.
На юг от Крим е Турция, която предивд огромните си ресурси разполага със съвременни радари за проследяване на полетите на руски самолети в Черно море. Освен това малко вероятно е именно югоизточният български съсед да стане обект на провокации от страна на Русия, като се има пред вид, че на фона на енергийните поражение в ЕС, Москва се стреми да изгради руско-турска енергийна ос.
Така че България е единствената страна от Черноморския отбранителен периметър на НАТО, чиито въоръжени сили не разполагат със съвременни радари за проследяване на военни полети, особено такива, когато самолетът е с изключени транспондери. В този смисъл

страната ни е слабото звено от общата отбранителна линия

на югоизточния фланг на Алианса и в Централата на НАТО също са наясно с този факт. Изводът е, че пред вид рязката промяна в средата за сигурност в Черноморския регион, която се случи през миналата година, Българската армия се нуждае спешно от закупуването на съвременни радарни системи. Без тях страната ни не може да бъде пълноценен партньор в НАТО. Освен това сегашните радари са съветско производство и тяхната поддръжка и удължаването на ресурса им зависят от добрата воля на Русия, което в настоящата геополитическа обстановка определено е смущаващо.
За покриването на целия радиолокационен периметър на страната са необходими 15 радара, но на първо време минималното количество, с което системата може да заработи, са шест броя. За поддръжката им годишно трябва да се планират средства, възлизащи на около 20% от цената на закупуване. Важно е да се отбележи, че тази поддръжка може да се извършва в български заводи и така тези пари да останат в родната икономика. Българските ВВС разполагат с отлични професионалисти, които бързо биха се научили да работят със съвременните радари.

Пламен Петров

Най-ново

Единична публикация

Избрани