Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Отблясъци в Оскара

[post-views]

Сега, когато на 5 февруари с лентата „Никой не желае нощта” на испанската режисьорка Изабел Коаксе предстои да се открие 65-ият международен филмов фестивал в Берлин, си задаваме въпроса – как трябва да се променят нещата в Националния филмов център, за да имаме повече прецеденти като тази испанско-българска копродукция. Да се открие Берлиналето с нея е голяма чест и признание за качествата на филма. А участието на България е безспорна реклама за нашата кинематография. Особено когато текат тържествата, организирани от НФЦ център по случай 100-годишнината на българското кино.
Но дали неговият и. д. директор на НФЦ Георги Чолаков, който с патос организира празненствата около киноюбилея, има истински принос за честта и славата в този кинотриумф? Общото на Чолаков с „Никой не желае нощта“ е, че неговата продуцентска фирма (която в момента се прави, че не е негова) – в началото на 2013 г. е опитала чрез съдебно дело да спре българското съфинансиране на филма. Фирмата „Геополи“ е имала конкурентен проект за финансиране в същата категория. А днес Чолаков нарича „съдебен рекет“ реакцията на Росица Караджова срещу фрапантните нарушения в НФЦ при спирането на това финансиране. В средата на миналата година Чолаков окончателно губи делото и благодарение на това сега „Берлинале“ ще бъде открит с филм, под чието заглавие пише „Копродукция на Испания и България“. Помним „приноса“ на НФЦ при гласуването за българското предложение в категорията за чуждестранен филм за „Оскар“ – където гласуването на журито бе също преднамерено и безочливо, когато трябваше да се избира между филми с международни награди и лента с очевидна политическа поръчка. Къде е сега в класацията нашият кандидат за категорията „Чуждоезичен филм“ – „Българска рапсодия“ на Иван Ничев?
Организирайки с държавни пари купоните покрай 100-годишнината на киното ни, Чолаков (респективно НФЦ) продължава да губи дело след дело в съда и никой не бива да се учудва, ако и 2015 г. стане нулева за съвременното българско кино, след като през миналата то вече загуби 12 милиона лева. А спорът дали празнуваме 100-годишнината му, или е с няколко години по-старо, има смисъл само ако хвърля оптимистична светлина върху неговото бъдеще.

Лъчезар Лозанов

Най-ново

Единична публикация

Избрани