Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Паметникът при НДК с неясно бъдеще

[post-views]

Паметникът „1300 години България“ при НДК отново е гребен на барикадата – от едната страна са тези, които искат да го разрушат, от другата – творческите гилдии. Заведени са вече 5 дела, с което е блокирано последното решение на Столичния общински съвет за демонтаж на пластиката. Художници, архитекти, инженери и общественици остро възразиха срещу унищожаването на паметника, защото решението за „преместване“ всъщност е лицемерие. Паметникът не може да се премести, тъй като изливането и възстановяването на бетонния постамент и металните му конструкции има такава цена, каквато е невъзможно да бъде покрита днес. Резултатът би бил разфасоване, след което отливките ще се търкалят по депата на соцмузея. Нека добавим и това, че цялостният комплекс НДК е проектиран така, че паметникът е неотделима част от цялото – разрушаването му погазва авторските права и идеята на колектива архитекти. Около 50 представители на творческите съюзи СБХ, САБ, КАБ, СЛА, преподаватели от НХА и УАСГ, също и общински съветници настояха СОС да преразгледа решението си. Според тях монументът „1300 години България“ трябва да бъде съхранен, обновен и включен в действията по благоустрояването и естетизацията на околното му пространство.
Отново ще напомня и за лицемерното противопоставяне на паметника на Мемориала. Няма такъв избор: или-или. Изборът е – и едното, и другото. За Мемориала има готов проект с определено място в Южния парк, направена е първа копка – какъв е проблемът да бъде върнат и довършен? Искането да бъде непременно на мястото на паметника, опакова херостратовски помисли – да се руши. Нека отпадне и един друг аргумент – че паметникът е грозен. След десетки години частично рушене, демонтаж, подигравки и вандалско осмиване, паметникът не може да има висок естетически статус в масовата публика, защото тя никога не го е виждала в истинския му вид. Без участието на творческото съсловие – художници, скулптори, архитекти, да се обсъжда съдбата му е немислимо. Иначе разговорът ще се върти около парадокса – когато казали на едного, че паметникът завършва с крило на кондор, който се вдига във въздуха, той попитал: а къде е другото крило? Да се вземат решения без участието на творческите среди – общински чиновници заедно с нощните рисувачи на пародии, е все едно да свалим летците от бойните ни самолети и да упълномощим всяка махала сама да избира боен пилот.

Лъчезар Лозанов

Най-ново

Единична публикация

Избрани