Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Две премиери в НАТФИЗ

[post-views]

Две интересни премиери предстоят тази вечер на сцената в НАТФИЗ. Първият е спектакълът за възрастни „Семейство Замза“ по Франц Кафка, адаптация, текст и постановка Катя Петрова. С енергия и изобретателност го представят студенти от класа на проф. Дора Рускова. Представлението е копродукция с Държавен куклен театър – Сливен, и е вдъхновено от дневниците на Кафка и новелата му „Преображението“. В нея обикновеният чиновник Грегор Замза претърпява метаморфоза от човек в насекомо. На пръв поглед семейството му е дистанциран наблюдател на промяната, но е дълбоко свързано със съдбата на Грегор и е една от причините за трансформацията му. Това е абсурдна картина на отхвърлеността, драмата на малкия човек в бюрократичния произвол. Самота, липса на душевно общуване със себеподобните, кризата на „Аз“-а. Свят, изграден от материята на сънищата. Представлението не предлага убежище, а познание. Сценографията и костюмите са дело на Петя Караджова, а музиката – на Христо Йоцов.
Премиерата на първия състав студенти е днес и утре от 19 ч., а следващите представления са на 6 и 13 февруари.
Утре пък на сцена 47 от 19.30 ч. студентите третокурсници от класа на проф. Стефан Данаилов ще представят “Красиви Тела“ от Лора Кънингам в превод на Искра Ангелова. Постановката е на ас. Росица Обрешкова, сценографията и костюмите са изработени по идеи на доц. Елена Иванова и Ралица Русева. Фантазиите на живота се разиграват на сцената като главното е Тя. „…В чантата й червило, телефон, „Прозак“, парфюм, призрака на бившия, копринени чорапи за вечерта, целувката с люляк и вино (отдавна), хапчето „след“, съня, в който ТО плува в корема й, последните изследвания от гинеколога, оня закачлив поглед на младежа в кафенето, очакването, в малкото джобче с ципа – напъхана като оръфана хартийка – текилената нощ и непознатият, и падането, и срамът, и охлузените лакти в кръв и кал, лютивият спрей срещу кучета, за – когато се прибира сама, спирала за мигли – за да попие сълзите, когато ТОЙ я срещне, шишенце с форма на шишарка – задушлива прегръдка на костеливи ръце, огледалце; безопасни игли, може би и пилата, която постоянно изчезва, тефтерче – и за важни неща, и за лични неща, кутийката с последния му подарък, който няма да сложи, защото, изглежда, не е за нея, тъмни очила за торбичките, „мечтанието“, сметките за тока (платените и неплатените), на дъното – откъснато копче – пази го, а дори не помни от коя дреха е…“
Следващото представление е на 12 февруари.

Лъчезар Лозанов

Най-ново

Единична публикация

Избрани