Много или малко са седем десетилетия за световната памет, призвана да съхранява в себе си не само светли събития, но и зловещото изобретение на нацизма Холокоста?
Избледняването на спомена за такива събития е пагубно. В онези кошмарни години на планирано изтребление са били подложени не само хората с жълти звезди, но и славяни, роми, сексуално различни. Такова престъпление срещу човечеството не подлежи нито на амнистия, нито на давност, нито на забрава! Ако ги допуснем, забравата ще роди нови подобни изстъпления. А амнистията – чувството за безнаказаност на новите нацисти, каквито и да са те – ислямисти, крайни националисти, радикални движения, за които човешкият живот е нищожно средство при изпълнение на целите им.
Нека не спорим кой точно е освободил преди 70 години оцелелите злощастници от Освиенцим, наречен от нацистите Аушвиц. Да не забравяме и потъващия под праха на времето 11 април – датата на освобождаването на Бухенвалд, обявена за световен ден на концлагеристите и политзатворниците. За престъпленията срещу човечеството няма давност. А най-справедливата присъда срещу тях е незабрава! Защото иначе пътят от забравата до разстрела на журналисти в Париж е твърде кратък.
