Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Посредник между времената

[post-views]

Александър Пенев е роден през 1944 г. в с. Литаково, Ботевградско. Дипломира се като график в Националната художествена академия. Започва работа в Националния институт за опазване паметниците на културата. Работи в колективи при реставриране на църквите „Св.Архангели“ и „Св. Георги“ в Арбанаси, Килифаревския манастир, икони в музея и църквите в Трявна, двореца на Виктор Емануил в Рим, в който е българското посолство, Народния театър, Дом „Витгенщайн“ във Виена, двореца „Евксиноград“, Боянската църква, иконостаса на „Св.Антоний“ в Мелник, църквата „Свети Стефан“ в Несебър и „Свети Илия“ в Боженци, Томбул джамия в Шумен и др.
От 1983 г. се занимава с осъществяване на държавната стратегия по опазване паметниците на културата в Югозападна България. Водещ реставратор в Благоевградски окръг и Бургаска област. Член на СБХ. Носител на наградата на Министерството на културата „Златен век“ за 2012 г. Реставрира метал, правил e доста старинно оръжие. Има сертификат за вписване в публичния регистър на реставраторите.

Много лесно ще разбереш къде е Европа, ако тръгнеш по пътя на златните икони, които се изнасят от България. Това ни казва реставраторът Александър Пенев, един график, чиято младост съвпада и е запленена от романтичните години на българската реставрация през 50-те. Докато учи и чиракува през лятото с колеги, художникът избира професионалния път на опазването на съхранените в столетията артефакти. Отвъд това е къртовският неромантичен труд на избралия мисията да е посредник между миналите и бъдещите времена.
У нас и днес съхраняваме древната яйчено темперна техника. Повечето известни и неизвестни църкви са изписани чрез нея. Любопитно е, разказва Александър Пенев, че тайната се предава в унаследени и строго пазени книги – ерминии, от баща на син и така се формира технологично поведение, каквато е Тревненската школа. Зографите са били не просто грамотни, а хора с огромна култура, познавачи в детайли на Светото писание. Правели са си и спирта, и маслото чисти, и боята, пигментите, свързватели, с гаранция, че издържат „завинаги“.
ikona_popovА какво е реставрацията? Искат се знания и усилия в широк диапазон – физика, химия, строителство, но понякога и просто копане. И само академично образование не стига. А трябва и човешка отговорност, защото като ти попадне нещо в ръцете, само Господ гледа какво правиш… Ако затриеш историята на един народ, това е най-лесният начин да го ликвидираш, а

артефактите са жалоните на историята

Пред ЦУМ, в град с претенции за културна столица, е буквално подритната 2000-годишна култура. Това не е интелигентно за държава, която има пластове цивилизация 8000 г. назад… За разлика от Флоренция, където очакваш „да те настъпи“ някой от великите ренесансови художници на площада. Изпитвал съм го, все едно се сблъскваш с Леонардо, защото всичко е съхранено, има натрупване. Жалко, че художествените съвети и комисии бяха елиминирани след промените и това даде път на шарлатанството, на корупцията и на самодейността. Пробойни в закона за културно-историческото наследство не гарантират филтър срещу тях. Тази агресия постоянно да се реставрира, носи щета. То е като да те оперират много пъти. А ние сме стопани на тази култура, но не сме изградили усещането вътре у себе си. В училище трябва да има лекции, които да просвещават, да разказват приказката за богатството на културното ни наследство, смята Александър Пенев. Когато ни казаха, че всичко е пазар, не си представих как една икона на 300 г. някой ще попита колко струва, за да я продаде. Но търговците влязоха в храма. В идеята чрез културата да доведем туристи, стигаме до новите клишета, чрез които сменяш етикета. Такава тъжна равносметка прави художникът-реставратор. Идеята е опазването на паметниците на културата да не се влияе от политическата конюнктура. Това ще стане, ако законово са защитени. Нека да има главен инспектор, който да го гарантира, предлага Александър Пенев. И да направим независим и самият реставратор – да не е на пазара на волнонаемните,

като хамалите на площад „Македония“

Когато започва да работи самостоятелно, Александър Пенев споделя, че постоянно се задава ключовия за всеки реставратор въпрос – какво е това старо, когато става дума за артефакт, до каква степен да го изявиш при реставрацията и как да спазиш мярката. „Където започва хипотезата, там спира реставрацията“ е принцип, извлечен от професионалната практика на реставраторите. В последните години у нас не се съобразяват с него. И на базата на европари се правят големи възстановки в услуга на туризма, каквато е и „Св.Четиридесет мъченици“, според художника. Следите на времето са се насложили и правят нещата като обрасло дъно на кораб, налепило пластове върху боите и творбата на зографите. Има и „поправки“ през годините. Ти си длъжен да ги разчетеш и да решиш докъде да ги махнеш, за да излезе оригиналът, да оставиш този прочит на времето просто от етичност. Реставраторът решава какво да остане от тази пространствено времева капсула.
penev_kulaТова е личният ми термин, обяснява реставраторът. Същността на тази капсула е едно послание към бъдещето. Като лъжичката за крема на Клеопатра, като чаша от династията Мин – днес те са художествени произведения. Ако реставраторът деформира един параметър, се променя същността.
Самият художник е свързан, първо, с Тревненската, а после – с Мелнишката школа, които имат по други технологични похвати и естетика. Но винаги е трудно да разделиш три слоя напластена живопис, за да съхраниш и трите пласта култура… Салвадор Дали казвал, че би дал едната си ръка, за да види как някой от великите художници си забърква боята. „Пък аз в манастира съм си мислел, как като влизам сутрин, мога да заваря как чирачетата бъркат боите, които сега ще реставрирам…“, си спомня Александър Пенев.
Докато реставрира в църквата на Роженския манастир, там снимат „Време разделно“. Но всекидневието е взривено и от новината, че църквата е изписана от Янинското ателие. Ясно е, че повечето стилове се задават през Гърция към нас по пътя на културата – през Тесалоники, дефилето на Струма, та чак до Русе, като се повтарят древните пътища и на римските легиони. Това е културната дифузия на една империя, която е хоризонтална – храната, тъканите, естетиката, бита, архитектурата.

Ние живеем в тази културна люлка

Оказва се, че в Роженския манастир през 1715-32 г. живописта е направена от Янинското ателие, разказва Александър Пенев. Сто години по-късно неговият прадядо бяга при изгарянето на Янина и става свещеник в Ботевградско. След още сто години там се ражда нашият събеседник и след време идва в манастира.Така живеем на Балканите, затова трябва да приемем тази единност на културите, казва реставраторът. Да прецизираме поведението си чрез закони и да гарантираме хилядолетната култура, която имаме.
Много има да разказва художникът – случки, срещи. Как и на Томбул джамия в Шумен е пазил равновесие на кубето, буквално като алпинист. Как в началото на 90-те на разкопки е носил и оръжие срещу иманярите. Но прадядо му е бил хайдутин и опълченец, та и така не се е страхувал.
Българските творци натрупват представите си за реставрация през времето. Дотогава и представите на Александър Пенев са повлияни от литературата, от Авакум Захов, който денем лови шпиони, а вечер си почива, като реставрира една амфора с бягащ елен…

Росица Цонева

фото Красимир Тодоров и личен архив

Най-ново

Единична публикация

Избрани